Psalms 22
1 To the Overseer, on 'The Hind of the Morning.' — A Psalm of David. My God, my God, why hast Thou forsaken me? Far from my salvation, The words of my roaring?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 My God, I call by day, and Thou answerest not, And by night, and there is no silence to me.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 And Thou [art] holy, Sitting — the Praise of Israel.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 In Thee did our fathers trust — they trusted, And Thou dost deliver them.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Unto Thee they cried, and were delivered, In Thee they trusted, and were not ashamed.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 And I [am] a worm, and no man, A reproach of man, and despised of the people.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 All beholding me do mock at me, They make free with the lip — shake the head,
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 'Roll unto Jehovah, He doth deliver him, He doth deliver him, for he delighted in him.'
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 For thou [art] He bringing me forth from the womb, Causing me to trust, On the breasts of my mother.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 On Thee I have been cast from the womb, From the belly of my mother Thou [art] my God.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Be not far from me, For adversity is near, for there is no helper.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Many bulls have surrounded me, Mighty ones of Bashan have compassed me,
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 They have opened against me their mouth, A lion tearing and roaring.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 As waters I have been poured out, And separated themselves have all my bones, My heart hath been like wax, It is melted in the midst of my bowels.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Dried up as an earthen vessel is my power, And my tongue is cleaving to my jaws.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 And to the dust of death thou appointest me, For surrounded me have dogs, A company of evil doers have compassed me, Piercing my hands and my feet.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 I count all my bones — they look expectingly, They look upon me,
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 They apportion my garments to themselves, And for my clothing they cause a lot to fall.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 And Thou, O Jehovah, be not far off, O my strength, to help me haste.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Deliver from the sword my soul, From the paw of a dog mine only one.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Save me from the mouth of a lion: — And — from the horns of the high places Thou hast answered me!
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 I declare Thy name to my brethren, In the midst of the assembly I praise Thee.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Ye who fear Jehovah, praise ye Him, All the seed of Jacob, honour ye Him, And be afraid of Him, all ye seed of Israel.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 For He hath not despised, nor abominated, The affliction of the afflicted, Nor hath He hidden His face from him, And in his crying unto Him He heareth.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 Of Thee my praise [is] in the great assembly. My vows I complete before His fearers.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 The humble do eat and are satisfied, Praise Jehovah do those seeking Him, Your heart doth live for ever.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Remember and return unto Jehovah, Do all ends of the earth, And before Thee bow themselves, Do all families of the nations,
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 For to Jehovah [is] the kingdom, And He is ruling among nations.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 And the fat ones of earth have eaten, And they bow themselves, Before Him bow do all going down to dust, And he [who] hath not revived his soul.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 A seed doth serve Him, It is declared of the Lord to the generation.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 They come and declare His righteousness, To a people that is borne, that He hath made!
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
