Psalms 144
1 By David. Blessed [is] Jehovah my rock, who is teaching My hands for war, my fingers for battle.
Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
2 My kind one, and my bulwark, My tower, and my deliverer, My shield, and in whom I have trusted, Who is subduing my people under me!
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Jehovah, what [is] man that Thou knowest him? Son of man, that Thou esteemest him?
Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 Man to vanity hath been like, His days [are] as a shadow passing by.
Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Jehovah, incline Thy heavens and come down, Strike against mountains, and they smoke.
Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Send forth lightning, and scatter them, Send forth Thine arrows, and trouble them,
Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Send forth Thy hand from on high, Free me, and deliver me from many waters, From the hand of sons of a stranger,
Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 Because their mouth hath spoken vanity, And their right hand [is] a right hand of falsehood.
Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 O God, a new song I sing to Thee, On a psaltery of ten strings I sing praise to Thee.
Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 Who is giving deliverance to kings, Who is freeing David His servant from the sword of evil.
Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Free me, and deliver me From the hand of sons of a stranger, Because their mouth hath spoken vanity, And their right hand [is] a right hand of falsehood,
Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 Because our sons [are] as plants, Becoming great in their youth, Our daughters as hewn stones, Polished — the likeness of a palace,
Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 Our garners [are] full, bringing out from kind to kind, Our flocks are bringing forth thousands, Ten thousands in our out-places,
Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 Our oxen are carrying, there is no breach, And there is no outgoing, And there is no crying in our broad places.
Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 O the happiness of the people that is thus, O the happiness of the people whose God [is] Jehovah!
Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
