Psalms 102
1 A Prayer of the afflicted when he is feeble, and before Jehovah poureth out his plaint. O Jehovah, hear my prayer, yea, my cry to Thee cometh.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Hide not Thou Thy face from me, In a day of mine adversity, Incline unto me Thine ear, In the day I call, haste, answer me.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For consumed in smoke have been my days, And my bones as a fire-brand have burned.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Smitten as the herb, and withered, is my heart, For I have forgotten to eat my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 From the voice of my sighing Hath my bone cleaved to my flesh.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I have been like to a pelican of the wilderness, I have been as an owl of the dry places.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I have watched, and I am As a bird alone on the roof.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 All the day mine enemies reproached me, Those mad at me have sworn against me.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Because ashes as bread I have eaten, And my drink with weeping have mingled,
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 From Thine indignation and Thy wrath, For Thou hast lifted me up, And dost cast me down.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My days as a shadow [are] stretched out, And I — as the herb I am withered.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 And Thou, O Jehovah, to the age abidest, And Thy memorial to all generations.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Thou — Thou risest — Thou pitiest Zion, For the time to favour her, For the appointed time hath come.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For Thy servants have been pleased with her stones, And her dust they favour.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 And nations fear the name of Jehovah, And all kings of the earth Thine honour,
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 For Jehovah hath builded Zion, He hath been seen in His honour,
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 He turned unto the prayer of the destitute, And He hath not despised their prayer.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 This is written for a later generation, And the people created do praise Jah.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For He hath looked From the high place of His sanctuary. Jehovah from heaven unto earth looked attentively,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 To hear the groan of the prisoner, To loose sons of death,
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 To declare in Zion the name of Jehovah, And His praise in Jerusalem,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 In the peoples being gathered together, And the kingdoms — to serve Jehovah.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He hath humbled in the way my power, He hath shortened my days.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 I say, 'My God, take me not up in the midst of my days,' Through all generations [are] Thine years.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Beforetime the earth Thou didst found, And the work of Thy hands [are] the heavens.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 They — They perish, and Thou remainest, And all of them as a garment become old, As clothing Thou changest them, And they are changed.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 And Thou [art] the same, and Thine years are not finished.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The sons of Thy servants do continue, And their seed before Thee is established!
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
