Psalms 10
1 Why, Jehovah, dost Thou stand at a distance? Thou dost hide in times of adversity,
(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 Through the pride of the wicked, Is the poor inflamed, They are caught in devices that they devised.
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 Because the wicked hath boasted Of the desire of his soul, And a dishonest gainer he hath blessed, He hath despised Jehovah.
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 The wicked according to the height of his face, inquireth not. 'God is not!' [are] all his devices.
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 Pain do his ways at all times, On high [are] Thy judgments before him, All his adversaries — he puffeth at them.
Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
6 He hath said in his heart, 'I am not moved,' To generation and generation not in evil.
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 Of oaths his mouth is full, And deceits, and fraud: Under his tongue [is] perverseness and iniquity,
Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 He doth sit in an ambush of the villages, In secret places he doth slay the innocent. His eyes for the afflicted watch secretly,
Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 He lieth in wait in a secret place, as a lion in a covert. He lieth in wait to catch the poor, He catcheth the poor, drawing him into his net.
Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 He is bruised — he boweth down, Fallen by his mighty ones hath the afflicted.
Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
11 He said in his heart, 'God hath forgotten, He hath hid His face, He hath never seen.'
Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Arise, O Jehovah! O God, lift up Thy hand! Forget not the humble.
Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 Wherefore hath the wicked despised God? He hath said in his heart, 'It is not required.'
Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 Thou hast seen, For Thou perverseness and anger beholdest; By giving into Thy hand, On Thee doth the afflicted leave [it], Of the fatherless Thou hast been an helper.
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 Break the arm of the wicked and the evil, Seek out his wickedness, find none;
Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 Jehovah [is] king to the age, and for ever, The nations have perished out of His land!
Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 The desire of the humble Thou hast heard, O Jehovah. Thou preparest their heart; Thou causest Thine ear to attend,
Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 To judge the fatherless and bruised: He addeth no more to oppress — man of the earth!
За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
