Proverbs 7
1 My son! keep my sayings, And my commands lay up with thee.
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Keep my commands, and live, And my law as the pupil of thine eye.
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Bind them on thy fingers, Write them on the tablet of thy heart.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Say to wisdom, 'My sister Thou [art].' And cry to understanding, 'Kinswoman!'
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 To preserve thee from a strange woman, From a stranger who hath made smooth her sayings.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 For, at a window of my house, Through my casement I have looked out,
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 And I do see among the simple ones, I discern among the sons, A young man lacking understanding,
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Passing on in the street, near her corner, And the way [to] her house he doth step,
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 In the twilight — in the evening of day, In the darkness of night and blackness.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 And, lo, a woman to meet him — (A harlot's dress, and watchful of heart,
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Noisy she [is], and stubborn, In her house her feet rest not.
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Now in an out-place, now in broad places, And near every corner she lieth in wait) —
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 And she laid hold on him, and kissed him, She hath hardened her face, and saith to him,
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 'Sacrifices of peace-offerings [are] by me, To-day I have completed my vows.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Therefore I have come forth to meet thee, To seek earnestly thy face, and I find thee.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 [With] ornamental coverings I decked my couch, Carved works — cotton of Egypt.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 I sprinkled my bed — myrrh, aloes, and cinnamon.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Come, we are filled [with] loves till the morning, We delight ourselves in loves.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 For the man is not in his house, He hath gone on a long journey.
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 A bag of money he hath taken in his hand, At the day of the new moon he cometh to his house.'
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 She turneth him aside with the abundance of her speech, With the flattery of her lips she forceth him.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 He is going after her straightway, As an ox unto the slaughter he cometh, And as a fetter unto the chastisement of a fool,
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Till an arrow doth split his liver, As a bird hath hastened unto a snare, And hath not known that it [is] for its life.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 And now, ye sons, hearken to me, And give attention to sayings of my mouth.
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Let not thy heart turn unto her ways, Do not wander in her paths,
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 For many [are] the wounded she caused to fall, And mighty [are] all her slain ones.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
