Proverbs 5
1 My son! to my wisdom give attention, To mine understanding incline thine ear,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 To observe thoughtfulness, And knowledge do thy lips keep.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 For the lips of a strange woman drop honey, And smoother than oil [is] her mouth,
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 And her latter end [is] bitter as wormwood, Sharp as a sword [with] mouths.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 The path of life — lest thou ponder, Moved have her paths — thou knowest not.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 And now, ye sons, hearken to me, And turn not from sayings of my mouth.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Keep far from off her thy way, And come not near unto the opening of her house,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Lest thou give to others thy honour, And thy years to the fierce,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Lest strangers be filled [with] thy power, And thy labours in the house of a stranger,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 And thou hast howled in thy latter end, In the consumption of thy flesh and thy food,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 And hast said, 'How have I hated instruction, And reproof hath my heart despised,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 And I have not hearkened to the voice of my directors, And to my teachers have not inclined mine ear.
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 As a little thing I have been all evil, In the midst of an assembly and a company.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Drink waters out of thine own cistern, Even flowing ones out of thine own well.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Let thy fountains be scattered abroad, In broad places rivulets of waters.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Let them be to thee for thyself, And not to strangers with thee.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Let thy fountain be blessed, And rejoice because of the wife of thy youth,
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 A hind of loves, and a roe of grace! Let her loves satisfy thee at all times, In her love magnify thyself continually.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 And why dost thou magnify thyself, My son, with a stranger? And embrace the bosom of a strange woman?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 For over-against the eyes of Jehovah are the ways of each, And all his paths He is pondering.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 His own iniquities do capture the wicked, And with the ropes of his sin he is holden.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 He dieth without instruction, And in the abundance of his folly magnifieth himself!
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
