Proverbs 27
1 Boast not thyself of to-morrow, For thou knowest not what a day bringeth forth.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Let another praise thee, and not thine own mouth, A stranger, and not thine own lips.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 A stone [is] heavy, and the sand [is] heavy, And the anger of a fool Is heavier than they both.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Fury [is] fierce, and anger [is] overflowing, And who standeth before jealousy?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Better [is] open reproof than hidden love.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Faithful are the wounds of a lover, And abundant the kisses of an enemy.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 A satiated soul treadeth down a honeycomb, And [to] a hungry soul every bitter thing [is] sweet.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 As a bird wandering from her nest, So [is] a man wandering from his place.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Ointment and perfume rejoice the heart, And the sweetness of one's friend — from counsel of the soul.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Thine own friend, and the friend of thy father, forsake not, And the house of thy brother enter not In a day of thy calamity, Better [is] a near neighbour than a brother afar off.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Be wise, my son, and rejoice my heart. And I return my reproacher a word.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 The prudent hath seen the evil, he is hidden, The simple have passed on, they are punished.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Take his garment, when a stranger hath been surety, And for a strange woman pledge it.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Whoso is saluting his friend with a loud voice, In the morning rising early, A light thing it is reckoned to him.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 A continual dropping in a day of rain, And a woman of contentions are alike,
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Whoso is hiding her hath hidden the wind, And the ointment of his right hand calleth out.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Iron by iron is sharpened, And a man sharpens the face of his friend.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 The keeper of a fig-tree eateth its fruit, And the preserver of his master is honoured.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 As [in] water the face [is] to face, So the heart of man to man.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 A refining pot [is] for silver, and a furnace for gold, And a man according to his praise.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 If thou dost beat the foolish in a mortar, Among washed things — with a pestle, His folly turneth not aside from off him.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Know well the face of thy flock, Set thy heart to the droves,
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 For riches [are] not to the age, Nor a crown to generation and generation.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Revealed was the hay, and seen the tender grass, And gathered the herbs of mountains.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Lambs [are] for thy clothing, And the price of the field [are] he-goats,
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 And a sufficiency of goats' milk [is] for thy bread, For bread to thy house, and life to thy damsels!
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
