Proverbs 24
1 Be not envious of evil men, And desire not to be with them.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 For destruction doth their heart meditate, And perverseness do their lips speak.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 By wisdom is a house builded, And by understanding it establisheth itself.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 And by knowledge the inner parts are filled, [With] all precious and pleasant wealth.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Mighty [is] the wise in strength, And a man of knowledge is strengthening power,
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 For by plans thou makest for thyself war, And deliverance [is] in a multitude of counsellors.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Wisdom [is] high for a fool, In the gate he openeth not his mouth.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Whoso is devising to do evil, Him they call a master of wicked thoughts.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 The thought of folly [is] sin, And an abomination to man [is] a scorner.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Thou hast shewed thyself weak in a day of adversity, Straitened is thy power,
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 If [from] delivering those taken to death, And those slipping to the slaughter — thou keepest back.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 When thou sayest, 'Lo, we knew not this.' Is not the Ponderer of hearts He who understandeth? And the Keeper of thy soul He who knoweth? And He hath rendered to man according to his work.
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Eat my son, honey that [is] good, And the honeycomb — sweet to thy palate.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 So [is] the knowledge of wisdom to thy soul, If thou hast found that there is a posterity And thy hope is not cut off.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Lay not wait, O wicked one, At the habitation of the righteous. Do not spoil his resting-place.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 For seven [times] doth the righteous fall and rise, And the wicked stumble in evil.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 In the falling of thine enemy rejoice not, And in his stumbling let not thy heart be joyful,
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Lest Jehovah see, and [it be] evil in His eyes, And He hath turned from off him His anger.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Fret not thyself at evil doers, Be not envious at the wicked,
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 For there is not a posterity to the evil, The lamp of the wicked is extinguished.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Fear Jehovah, my son, and the king, With changers mix not up thyself,
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 For suddenly doth their calamity rise, And the ruin of them both — who knoweth!
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 These also are for the wise: — To discern faces in judgment is not good.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Whoso is saying to the wicked, 'Thou [art] righteous,' Peoples execrate him — nations abhor him.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 And to those reproving it is pleasant, And on them cometh a good blessing.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Lips he kisseth who is returning straightforward words.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Prepare in an out-place thy work, And make it ready in the field — go afterwards, Then thou hast built thy house.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Be not a witness for nought against thy neighbour, Or thou hast enticed with thy lips.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Say not, 'As he did to me, so I do to him, I render to each according to his work.'
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Near the field of a slothful man I passed by, And near the vineyard of a man lacking heart.
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 And lo, it hath gone up — all of it — thorns! Covered its face have nettles, And its stone wall hath been broken down.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 And I see — I — I do set my heart, I have seen — I have received instruction,
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 A little sleep — a little slumber — A little folding of the hands to lie down.
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 And thy poverty hath come [as] a traveller, And thy want as an armed man!
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
