< Proverbs 2 >

1 My son, if thou dost accept my sayings, And my commands dost lay up with thee,
Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 To cause thine ear to attend to wisdom, Thou inclinest thy heart to understanding,
Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 For, if for intelligence thou callest, For understanding givest forth thy voice,
Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 If thou dost seek her as silver, And as hid treasures searchest for her,
Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Then understandest thou fear of Jehovah, And knowledge of God thou findest.
Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 For Jehovah giveth wisdom, From His mouth knowledge and understanding.
Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Even to lay up for the upright substance, A shield for those walking uprightly.
Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 To keep the paths of judgment, And the way of His saints He preserveth.
За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Then understandest thou righteousness, And judgment, and uprightness — every good path.
Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 For wisdom cometh into thy heart, And knowledge to thy soul is pleasant,
Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Thoughtfulness doth watch over thee, Understanding doth keep thee,
Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12 To deliver thee from an evil way, From any speaking froward things,
За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
13 Who are forsaking paths of uprightness, To walk in ways of darkness,
От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
14 Who are rejoicing to do evil, They delight in frowardness of the wicked,
На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
15 Whose paths [are] crooked, Yea, they are perverted in their ways.
Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
16 To deliver thee from the strange woman, From the stranger who hath made smooth her sayings,
за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 Who is forsaking the guide of her youth, And the covenant of her God hath forgotten.
(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 For her house hath inclined unto death, And unto Rephaim her paths.
Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
19 None going in unto her turn back, Nor do they reach the paths of life.
Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
20 That thou dost go in the way of the good, And the paths of the righteous dost keep.
За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 For the upright do inhabit the earth, And the perfect are left in it,
Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 And the wicked from the earth are cut off, And treacherous dealers plucked out of it!
А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

< Proverbs 2 >