Proverbs 19
1 Better [is] the poor walking in his integrity, Than the perverse [in] his lips, who [is] a fool.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Also, without knowledge the soul [is] not good, And the hasty in feet is sinning.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 The folly of man perverteth his way, And against Jehovah is his heart wroth.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Wealth addeth many friends, And the poor from his neighbour is separated.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 A false witness is not acquitted, Whoso breatheth out lies is not delivered.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Many entreat the face of the noble, And all have made friendship to a man of gifts.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 All the brethren of the poor have hated him, Surely also his friends have been far from him, He is pursuing words — they are not!
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Whoso is getting heart is loving his soul, He is keeping understanding to find good.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 A false witness is not acquitted, And whoso breatheth out lies perisheth.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Luxury is not comely for a fool, Much less for a servant to rule among princes.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 The wisdom of a man hath deferred his anger, And his glory [is] to pass over transgression.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 The wrath of a king [is] a growl as of a young lion, And as dew on the herb his good-will.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 A calamity to his father [is] a foolish son, And the contentions of a wife [are] a continual dropping.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 House and wealth [are] the inheritance of fathers, And from Jehovah [is] an understanding wife.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Sloth causeth deep sleep to fall, And an indolent soul doth hunger.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Whoso is keeping the command is keeping his soul, Whoso is despising His ways dieth.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Whoso is lending [to] Jehovah is favouring the poor, And his deed He repayeth to him.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Chastise thy son, for there is hope, And to put him to death lift not up thy soul.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 A man of great wrath is bearing punishment, For, if thou dost deliver, yet again thou dost add.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Hear counsel and receive instruction, So that thou art wise in thy latter end.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Many [are] the purposes in a man's heart, And the counsel of Jehovah it standeth.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 The desirableness of a man [is] his kindness, And better [is] the poor than a liar.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 The fear of Jehovah [is] to life, And satisfied he remaineth — he is not charged with evil.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 The slothful hath hidden his hand in a dish, Even unto his mouth he bringeth it not back.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 A scorner smite, and the simple acts prudently, And give reproof to the intelligent, He understandeth knowledge.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Whoso is spoiling a father causeth a mother to flee, A son causing shame, and bringing confusion.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Cease, my son, to hear instruction — To err from sayings of knowledge.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 A worthless witness scorneth judgment, And the mouth of the wicked swalloweth iniquity.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Judgments have been prepared for scorners, And stripes for the back of fools!
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
