< Proverbs 14 >

1 Every wise woman hath builded her house, And the foolish with her hands breaketh it down.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Whoso is walking in his uprightness is fearing Jehovah, And the perverted [in] his ways is despising Him.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 In the mouth of a fool [is] a rod of pride, And the lips of the wise preserve them.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Without oxen a stall [is] clean, And great [is] the increase by the power of the ox.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithful witness lieth not, And a false witness breatheth out lies.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 A scorner hath sought wisdom, and it is not, And knowledge to the intelligent [is] easy.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Go from before a foolish man, Or thou hast not known the lips of knowledge.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 The wisdom of the prudent [is] to understand his way, And the folly of fools [is] deceit.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Fools mock at a guilt-offering, And among the upright — a pleasing thing.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 The heart knoweth its own bitterness, And with its joy a stranger doth not intermeddle.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 The house of the wicked is destroyed, And the tent of the upright flourisheth.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 There is a way — right before a man, And its latter end [are] ways of death.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Even in laughter is the heart pained, And the latter end of joy [is] affliction.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 From his ways is the backslider in heart filled, And a good man — from his fruits.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 The simple giveth credence to everything, And the prudent attendeth to his step.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 The wise is fearing and turning from evil, And a fool is transgressing and is confident.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Whoso is short of temper doth folly, And a man of wicked devices is hated.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 The simple have inherited folly, And the prudent are crowned [with] knowledge.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 The evil have bowed down before the good, And the wicked at the gates of the righteous.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Even of his neighbour is the poor hated, And those loving the rich [are] many.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Whoso is despising his neighbour sinneth, Whoso is favouring the humble, O his happiness.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Do not they err who are devising evil? And kindness and truth [are] to those devising good,
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 In all labour there is advantage, And a thing of the lips [is] only to want.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 The crown of the wise is their wealth, The folly of fools [is] folly.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A true witness is delivering souls, And a deceitful one breatheth out lies.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 In the fear of Jehovah [is] strong confidence, And to His sons there is a refuge.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 The fear of Jehovah [is] a fountain of life, To turn aside from snares of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 In the multitude of a people [is] the honour of a king, And in lack of people the ruin of a prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Whoso is slow to anger [is] of great understanding, And whoso is short in temper is exalting folly.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 A healed heart [is] life to the flesh, And rottenness to the bones [is] envy.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 An oppressor of the poor reproacheth his Maker, And whoso is honouring Him Is favouring the needy.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 In his wickedness is the wicked driven away, And trustful in his death [is] the righteous.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 In the heart of the intelligent wisdom doth rest. And in the midst of fools it is known.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Righteousness exalteth a nation, And the goodliness of peoples [is] a sin-offering.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 The favour of a king [is] to a wise servant, And an object of his wrath is one causing shame!
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

< Proverbs 14 >