Proverbs 1
1 Proverbs of Solomon, son of David, king of Israel:
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 For knowing wisdom and instruction, For understanding sayings of intelligence,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 For receiving the instruction of wisdom, Righteousness, judgment, and uprightness,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 For giving to simple ones — prudence, To a youth — knowledge and discretion.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 (The wise doth hear and increaseth learning, And the intelligent doth obtain counsels.)
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 For understanding a proverb and its sweetness, Words of the wise and their acute sayings.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Fear of Jehovah [is] a beginning of knowledge, Wisdom and instruction fools have despised!
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hear, my son, the instruction of thy father, And leave not the law of thy mother,
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For a graceful wreath [are] they to thy head, And chains to thy neck.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My son, if sinners entice thee be not willing.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say, 'Come with us, we lay wait for blood, We watch secretly for the innocent without cause,
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Every precious substance we find, We fill our houses [with] spoil,
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Thy lot thou dost cast among us, One purse is — to all of us.'
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My son! go not in the way with them, Withhold thy foot from their path,
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For their feet to evil do run, And they haste to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Surely in vain is the net spread out before the eyes of any bird.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 And they for their own blood lay wait, They watch secretly for their own lives.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 So [are] the paths of every gainer of dishonest gain, The life of its owners it taketh.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdom in an out-place crieth aloud, In broad places she giveth forth her voice,
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 At the head of the multitudes she calleth, In the openings of the gates, In the city her sayings she saith:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 'Till when, ye simple, do ye love simplicity? And have scorners their scorning desired? And do fools hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Turn back at my reproof, lo, I pour forth to you my spirit, I make known my words with you.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because I have called, and ye refuse, I stretched out my hand, and none is attending,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 And ye slight all my counsel, And my reproof ye have not desired.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I also in your calamity do laugh, I deride when your fear cometh,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 When your fear cometh as destruction, And your calamity as a hurricane doth come, When on you come adversity and distress.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then they call me, and I do not answer, They seek me earnestly, and find me not.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Because that they have hated knowledge, And the fear of Jehovah have not chosen.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 They have not consented to my counsel, They have despised all my reproof,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 And they eat of the fruit of their way, And from their own counsels they are filled.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For the turning of the simple slayeth them, And the security of the foolish destroyeth them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 And whoso is hearkening to me dwelleth confidently, And [is] quiet from fear of evil!'
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
