Lamentations 5
1 Remember, O Jehovah, what hath befallen us, Look attentively, and see our reproach.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance hath been turned to strangers, Our houses to foreigners.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Orphans we have been — without a father, our mothers [are] as widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Our water for money we have drunk, Our wood for a price doth come.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 For our neck we have been pursued, We have laboured — there hath been no rest for us.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 [To] Egypt we have given a hand, [To] Asshur, to be satisfied with bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers have sinned — they are not, We their iniquities have borne.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servants have ruled over us, A deliverer there is none from their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 With our lives we bring in our bread, Because of the sword of the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin as an oven hath been burning, Because of the raging of the famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Wives in Zion they have humbled, Virgins — in cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes by their hand have been hanged, The faces of elders have not been honoured.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Young men to grind they have taken, And youths with wood have stumbled.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 The aged from the gate have ceased, Young men from their song.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Ceased hath the joy of our heart, Turned to mourning hath been our dancing.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Fallen hath the crown [from] our head, Woe [is] now to us, for we have sinned.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this hath our heart been sick, For these have our eyes been dim.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 For the mount of Zion — that is desolate, Foxes have gone up on it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Thou, O Jehovah, to the age remainest, Thy throne to generation and generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Why for ever dost Thou forget us? Thou forsakest us for length of days!
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Turn us back, O Jehovah, unto Thee, And we turn back, renew our days as of old.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 For hast Thou utterly rejected us? Thou hast been wroth against us — exceedingly?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
