Job 4
1 And Eliphaz the Temanite answereth and saith: —
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Hath one tried a word with thee? — Thou art weary! And to keep in words who is able?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Lo, thou hast instructed many, And feeble hands thou makest strong.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 The stumbling one do thy words raise up, And bowing knees thou dost strengthen.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now, it cometh in unto thee, And thou art weary; It striketh unto thee, and thou art troubled.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is not thy reverence thy confidence? Thy hope — the perfection of thy ways?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember, I pray thee, Who, being innocent, hath perished? And where have the upright been cut off?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 As I have seen — ploughers of iniquity, And sowers of misery, reap it!
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 From the breath of God they perish, And from the spirit of His anger consumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roaring of a lion, And the voice of a fierce lion, And teeth of young lions have been broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 An old lion is perishing without prey, And the whelps of the lioness do separate.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 And unto me a thing is secretly brought, And receive doth mine ear a little of it.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In thoughts from visions of the night, In the falling of deep sleep on men,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Fear hath met me, and trembling, And the multitude of my bones caused to fear.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 And a spirit before my face doth pass, Stand up doth the hair of my flesh;
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It standeth, and I discern not its aspect, A similitude [is] over-against mine eyes, Silence! and a voice I hear:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 'Is mortal man than God more righteous? Than his Maker is a man cleaner?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Lo, in His servants He putteth no credence, Nor in His messengers setteth praise.'
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Also — the inhabitants of houses of clay, (Whose foundation [is] in the dust, They bruise them before a moth.)
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 From morning to evening are beaten down, Without any regarding, for ever they perish.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Hath not their excellency been removed with them? They die, and not in wisdom!
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
