Job 34
1 And Elihu answereth and saith:
И Елиу пак проговаряйки рече:
2 Hear, O wise men, my words, And, O knowing ones, give ear to me.
Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
3 For the ear doth try words, And the palate tasteth to eat.
Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
4 Judgment let us choose for ourselves, Let us know among ourselves what [is] good.
Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
5 For Job hath said, 'I have been righteous, And God hath turned aside my right,
Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
6 Against my right do I lie? Mortal [is] mine arrow — without transgression.'
Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
7 Who [is] a man like Job? He drinketh scoffing like water,
Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,
8 And he hath travelled for company With workers of iniquity, So as to go with men of wickedness.
И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
9 For he hath said, 'It doth not profit a man, When he delighteth himself with God.'
Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
10 Therefore, O men of heart, hearken to me; Far be it from God to do wickedness, And [from] the Mighty to do perverseness:
Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
11 For the work of man he repayeth to him, And according to the path of each He doth cause him to find.
Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 Yea, truly, God doth not do wickedly, And the Mighty doth not pervert judgment.
Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
13 Who hath inspected for Himself the earth? And who hath placed all the habitable world?
Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 If He doth set on him His heart, His spirit and his breath unto Him He gathereth.
Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,
15 Expire doth all flesh together, And man to dust returneth.
То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
16 And if [there is] understanding, hear this, Give ear to the voice of my words.
Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
17 Yea, doth one hating justice govern? Or the Most Just dost thou condemn?
Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 Who hath said to a king — 'Worthless,' Unto princes — 'Wicked?'
Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
19 That hath not accepted the person of princes, Nor hath known the rich before the poor, For a work of His hands [are] all of them.
Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 [In] a moment they die, and at midnight Shake do people, and they pass away, And they remove the mighty without hand.
В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават
21 For His eyes [are] on the ways of each, And all his steps He doth see.
Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
22 There is no darkness nor death-shade, For workers of iniquity to be hidden there;
Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
23 For He doth not suffer man any more, To go unto God in judgment,
Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
24 He breaketh the mighty — no searching! And He appointeth others in their stead.
Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
25 Therefore He knoweth their works, And He hath overturned by night, And they are bruised.
Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
26 As wicked He hath stricken them, In the place of beholders.
Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,
27 Because that against right They have turned aside from after Him, And none of His ways have considered wisely,
Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 To cause to come in unto Him The cry of the poor, And the cry of the afflicted He heareth.
Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
29 And He giveth rest, and who maketh wrong? And hideth the face, and who beholdeth it? And in reference to a nation and to a man, [It is] the same.
И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,
30 From the reigning of a profane man, From the snares of a people;
За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
31 For unto God hath any said: 'I have taken away, I do not corruptly,
Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;
32 Besides [that which] I see, shew Thou me, If iniquity I have done — I do not add?'
Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
33 By thee doth He recompense, That thou hast refused — That thou dost choose, and not I? And what thou hast known, speak.
То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Let men of heart say to me, And a wise man is hearkening to me.
Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35 Job — not with knowledge doth he speak, And his words [are] not with wisdom.
Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
36 My Father! let Job be tried — unto victory, Because of answers for men of iniquity,
Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
37 For he doth add to his sin, Transgression among us he vomiteth, And multiplieth his sayings to God.
Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.
