Job 31
1 A covenant I made for mine eyes, And what — do I attend to a virgin?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 And what [is] the portion of God from above? And the inheritance of the Mighty from the heights?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Is not calamity to the perverse? And strangeness to workers of iniquity?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Doth not He see my ways, And all my steps number?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 If I have walked with vanity, And my foot doth hasten to deceit,
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 He doth weigh me in righteous balances, And God doth know my integrity.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 If my step doth turn aside from the way, And after mine eyes hath my heart gone, And to my hands cleaved hath blemish,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 Let me sow — and another eat, And my products let be rooted out.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 If my heart hath been enticed by woman, And by the opening of my neighbour I laid wait,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 Grind to another let my wife, And over her let others bend.
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For it [is] a wicked thing, and a judicial iniquity;
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 For a fire it [is], to destruction it consumeth, And among all mine increase doth take root,
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 If I despise the cause of my man-servant, And of my handmaid, In their contending with me,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 Then what do I do when God ariseth? And when He doth inspect, What do I answer Him?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Did not He that made me in the womb make him? Yea, prepare us in the womb doth One.
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 If I withhold from pleasure the poor, And the eyes of the widow do consume,
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 And I do eat my morsel by myself, And the orphan hath not eat of it,
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 (But from my youth He grew up with me as [with] a father, And from the belly of my mother I am led.)
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 If I see [any] perishing without clothing, And there is no covering to the needy,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 If his loins have not blessed me, And from the fleece of my sheep He doth not warm himself,
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 If I have waved at the fatherless my hand, When I see in [him] the gate of my court,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 My shoulder from its blade let fall, And mine arm from the bone be broken.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 For a dread unto me [is] calamity [from] God, And because of His excellency I am not able.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 If I have made gold my confidence, And to the pure gold have said, 'My trust,'
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 If I rejoice because great [is] my wealth, And because abundance hath my hand found,
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 If I see the light when it shineth, And the precious moon walking,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 And my heart is enticed in secret, And my hand doth kiss my mouth,
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 It also [is] a judicial iniquity, For I had lied to God above.
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 If I rejoice at the ruin of my hater, And stirred up myself when evil found him,
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 Yea, I have not suffered my mouth to sin, To ask with an oath his life.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 If not — say ye, O men of my tent, 'O that we had of his flesh, we are not satisfied.'
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 In the street doth not lodge a stranger, My doors to the traveller I open.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 If I have covered as Adam my transgressions, To hide in my bosom mine iniquity,
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Because I fear a great multitude, And the contempt of families doth affright me, Then I am silent, I go not out of the opening.
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Who giveth to me a hearing? lo, my mark. The Mighty One doth answer me, And a bill hath mine adversary written.
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 If not — on my shoulder I take it up, I bind it a crown on myself.
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 The number of my steps I tell Him, As a leader I approach Him.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 If against me my land doth cry out, And together its furrows weep,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 If its strength I consumed without money, And the life of its possessors, I have caused to breathe out,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Instead of wheat let a thorn go forth, And instead of barley a useless weed! The words of Job are finished.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
