Job 3
1 After this hath Job opened his mouth, and revileth his day.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 And Job answereth and saith: —
Иов, проговаряйки, рече:
3 Let the day perish in which I am born, And the night that hath said: 'A man-child hath been conceived.'
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 That day — let it be darkness, Let not God require it from above, Nor let light shine upon it.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Let darkness and death-shade redeem it, Let a cloud tabernacle upon it, Let them terrify it as the most bitter of days.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 That night — let thick darkness take it, Let it not be united to days of the year, Into the number of months let it not come.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Lo! that night — let it be gloomy, Let no singing come into it.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Let the cursers of day mark it, Who are ready to wake up Leviathan.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Let the stars of its twilight be dark, Let it wait for light, and there is none, And let it not look on the eyelids of the dawn.
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Because it hath not shut the doors Of the womb that was mine! And hide misery from mine eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Why from the womb do I not die? From the belly I have come forth and gasp!
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Wherefore have knees been before me? And what [are] breasts, that I suck?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For now, I have lain down, and am quiet, I have slept — then there is rest to me,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 With kings and counsellors of earth, These building wastes for themselves.
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Or with princes — they have gold, They are filling their houses [with] silver.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 (Or as a hidden abortion I am not, As infants — they have not seen light.)
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 There the wicked have ceased troubling, And there rest do the wearied in power.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Together prisoners have been at ease, They have not heard the voice of an exactor,
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Small and great [are] there the same. And a servant [is] free from his lord.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Why giveth He to the miserable light, and life to the bitter soul?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Who are waiting for death, and it is not, And they seek it above hid treasures.
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Who are glad — unto joy, They rejoice when they find a grave.
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 To a man whose way hath been hidden, And whom God doth shut up?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For before my food, my sighing cometh, And poured out as waters [are] my roarings.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For a fear I feared and it meeteth me, And what I was afraid of doth come to me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I was not safe — nor was I quiet — Nor was I at rest — and trouble cometh!
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
