Job 22
1 And Eliphaz the Temanite answereth and saith: —
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 To God is a man profitable, Because a wise man to himself is profitable?
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 Is it a delight to the Mighty One That thou art righteous? is it gain, That thou makest perfect thy ways?
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 Because of thy reverence Doth He reason [with] thee? He entereth with thee into judgment:
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Is not thy wickedness abundant? And there is no end to thine iniquities.
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 For thou takest a pledge of thy brother for nought, And the garments of the naked Thou dost strip off.
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 Thou causest not the weary to drink water, And from the hungry thou withholdest bread.
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 As to the man of arm — he hath the earth, And the accepted of face — he dwelleth in it.
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Widows thou hast sent away empty, And the arms of the fatherless are bruised.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 Therefore round about thee [are] snares, And trouble thee doth fear suddenly.
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Or darkness — thou dost not see, And abundance of waters doth cover thee.
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Is not God high [in] heaven? And see the summit of the stars, That they are high.
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 And thou hast said, 'What — hath God known? Through thickness doth He judge?
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Thick clouds [are] a secret place to Him, And He doth not see;' And the circle of the heavens He walketh habitually,
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 The path of the age dost thou observe, That men of iniquity have trodden?
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 Who have been cut down unexpectedly, A flood is poured out on their foundation.
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 Those saying to God, 'Turn aside from us,' And what doth the Mighty One to them?
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 And he hath filled their houses [with] good: (And the counsel of the wicked Hath been far from me.)
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 See do the righteous and they rejoice, And the innocent mocketh at them,
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 'Surely our substance hath not been cut off, And their excellency hath fire consumed.'
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 Acquaint thyself, I pray thee, with Him, And be at peace, Thereby thine increase [is] good.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Receive, I pray thee, from His mouth a law, And set His sayings in thy heart.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 If thou dost return unto the Mighty Thou art built up, Thou puttest iniquity far from thy tents.
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 So as to set on the dust a defence, And on a rock of the valleys a covering.
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 And the Mighty hath been thy defence, And silver [is] strength to thee.
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 For then on the Mighty thou delightest thyself, And dost lift up unto God thy face,
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Thou dost make supplication unto Him, And He doth hear thee, And thy vows thou completest.
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 And thou decreest a saying, And it is established to thee, And on thy ways hath light shone.
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 For they have made low, And thou sayest, 'Lift up.' And the bowed down of eyes he saveth.
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 He delivereth the not innocent, Yea, he hath been delivered By the cleanness of thy hands.
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
