Job 20
1 And Zophar the Naamathite answereth and saith: —
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Therefore my thoughts cause me to answer, And because of my sensations in me.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 The chastisement of my shame I hear, And the spirit of mine understanding Doth cause me to answer:
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 This hast thou known from antiquity? Since the placing of man on earth?
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 That the singing of the wicked [is] short, And the joy of the profane for a moment,
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Though his excellency go up to the heavens, And his head against a cloud he strike —
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 As his own dung for ever he doth perish, His beholders say: 'Where [is] he?'
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 As a dream he fleeth, and they find him not, And he is driven away as a vision of the night,
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eye hath not seen him, and addeth not. And not again doth his place behold him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His sons do the poor oppress, And his hands give back his wealth.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones have been full of his youth, And with him on the dust it lieth down.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Though he doth sweeten evil in his mouth, Doth hide it under his tongue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 Hath pity on it, and doth not forsake it, And keep it back in the midst of his palate,
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 His food in his bowels is turned, The bitterness of asps [is] in his heart.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Wealth he hath swallowed, and doth vomit it. From his belly God driveth it out.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Gall of asps he sucketh, Slay him doth the tongue of a viper.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 He looketh not on rivulets, Flowing of brooks of honey and butter.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 He is giving back [what] he laboured for, And doth not consume [it]; As a bulwark [is] his exchange, and he exults not.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 For he oppressed — he forsook the poor, A house he hath taken violently away, And he doth not build it.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 For he hath not known ease in his belly. With his desirable thing he delivereth not himself.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 There is not a remnant to his food, Therefore his good doth not stay.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 In the fulness of his sufficiency he is straitened. Every perverse hand doth meet him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 It cometh to pass, at the filling of his belly, He sendeth forth against him The fierceness of His anger, Yea, He raineth on him in his eating.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 He fleeth from an iron weapon, Pass through him doth a bow of brass.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 One hath drawn, And it cometh out from the body, And a glittering weapon from his gall proceedeth. On him [are] terrors.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 All darkness is hid for his treasures, Consume him doth a fire not blown, Broken is the remnant in his tent.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Reveal do the heavens his iniquity, And earth is raising itself against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 Remove doth the increase of his house, Poured forth in a day of His anger.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This [is] the portion of a wicked man from God. And an inheritance appointed him by God.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
