Job 19
1 And Job answereth and saith: —
Тогава Иов в отговор рече:
2 Till when do ye afflict my soul, And bruise me with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times ye put me to shame, ye blush not. Ye make yourselves strange to me —
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 And also — truly, I have erred, With me doth my error remain.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If, truly, over me ye magnify yourselves, And decide against me my reproach;
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Know now, that God turned me upside down, And His net against me hath set round,
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Lo, I cry out — violence, and am not answered, I cry aloud, and there is no judgment.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 My way He hedged up, and I pass not over, And on my paths darkness He placeth.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Mine honour from off me He hath stripped, And He turneth the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He breaketh me down round about, and I go, And removeth like a tree my hope.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 And He kindleth against me His anger, And reckoneth me to Him as His adversaries.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Come in do His troops together, And they raise up against me their way, And encamp round about my tent.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 My brethren from me He hath put far off, And mine acquaintances surely Have been estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Ceased have my neighbours And my familiar friends have forgotten me,
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Sojourners of my house and my maids, For a stranger reckon me: An alien I have been in their eyes.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 To my servant I have called, And he doth not answer, With my mouth I make supplication to him.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My spirit is strange to my wife, And my favours to the sons of my [mother's] womb.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Also sucklings have despised me, I rise, and they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Abominate me do all the men of my counsel, And those I have loved, Have been turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 To my skin and to my flesh Cleaved hath my bone, And I deliver myself with the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Pity me, pity me, ye my friends, For the hand of God hath stricken against me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do you pursue me as God? And with my flesh are not satisfied?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Who doth grant now, That my words may be written? Who doth grant that in a book they may be graven?
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 With a pen of iron and lead — For ever in a rock they may be hewn.
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 That — I have known my Redeemer, The Living and the Last, For the dust he doth rise.
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And after my skin hath compassed this [body], Then from my flesh I see God:
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Whom I — I see on my side, And mine eyes have beheld, and not a stranger, Consumed have been my reins in my bosom.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 But ye say, 'Why do we pursue after him?' And the root of the matter hath been found in me.
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Be ye afraid because of the sword, For furious [are] the punishments of the sword, That ye may know that [there is] a judgment.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
