< Job 13 >
1 Lo, all — hath mine eye seen, Heard hath mine ear, and it attendeth to it.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 According to your knowledge I have known — also I. I am not fallen more than you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Yet I for the Mighty One do speak, And to argue for God I delight.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 And yet, ye [are] forgers of falsehood, Physicians of nought — all of you,
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 O that ye would keep perfectly silent, And it would be to you for wisdom.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear, I pray you, my argument, And to the pleadings of my lips attend,
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 For God do ye speak perverseness? And for Him do ye speak deceit?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 His face do ye accept, if for God ye strive?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Is [it] good that He doth search you, If, as one mocketh at a man, ye mock at Him?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 He doth surely reprove you, if in secret ye accept faces.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Doth not His excellency terrify you? And His dread fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your remembrances [are] similes of ashes, For high places of clay your heights.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Keep silent from me, and I speak, And pass over me doth what?
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Wherefore do I take my flesh in my teeth? And my soul put in my hand?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Lo, He doth slay me — I wait not! Only, my ways unto His face I argue.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Also — He [is] to me for salvation, For the profane cometh not before Him.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Hear ye diligently my word, And my declaration with your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Lo, I pray you, I have set in order the cause, I have known that I am righteous.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who [is] he that doth strive with me? For now I keep silent and gasp.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Only two things, O God, do with me: Then from Thy face I am not hidden.
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Thy hand put far off from me, And Thy terror let not terrify me.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 And call Thou, and I — I answer, Or — I speak, and answer Thou me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many iniquities and sins have I? My transgression and my sin let me know.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Why dost Thou hide Thy face? And reckonest me for an enemy to Thee?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 A leaf driven away dost Thou terrify? And the dry stubble dost Thou pursue?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For Thou writest against me bitter things, And causest me to possess iniquities of my youth:
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 And puttest in the stocks my feet, And observest all my paths, On the roots of my feet Thou settest a print,
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 And he, as a rotten thing, weareth away, As a garment hath a moth consumed him.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.