Hebrews 1
1 In many parts, and many ways, God of old having spoken to the fathers in the prophets,
Бог, Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
2 in these last days did speak to us in a Son, whom He appointed heir of all things, through whom also He did make the ages; (aiōn g165)
в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, (aiōn g165)
3 who being the brightness of the glory, and the impress of His subsistence, bearing up also the all things by the saying of his might — through himself having made a cleansing of our sins, sat down at the right hand of the greatness in the highest,
Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
4 having become so much better than the messengers, as he did inherit a more excellent name than they.
и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
5 For to which of the messengers said He ever, 'My Son thou art — I to-day have begotten thee?' and again, 'I will be to him for a father, and he shall be to Me for a son?'
Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога:
6 and when again He may bring in the first-born to the world, He saith, 'And let them bow before him — all messengers of God;'
А когато въвежда Първородния във вселената, казва:
7 and unto the messengers, indeed, He saith, 'Who is making His messengers spirits, and His ministers a flame of fire;'
И за ангелите казва:
8 and unto the Son: 'Thy throne, O God, [is] to the age of the age; a sceptre of righteousness [is] the sceptre of thy reign; (aiōn g165)
А за Сина казва: (aiōn g165)
9 thou didst love righteousness, and didst hate lawlessness; because of this did He anoint thee — God, thy God — with oil of gladness above thy partners;'
Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
10 and, 'Thou, at the beginning, Lord, the earth didst found, and a work of thy hands are the heavens;
И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
11 these shall perish, and Thou dost remain, and all, as a garment, shall become old,
Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
12 and as a mantle Thou shall roll them together, and they shall be changed, and Thou art the same, and Thy years shall not fail.'
И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
13 And unto which of the messengers said He ever, 'Sit at My right hand, till I may make thine enemies thy footstool?'
А кому от ангелите е рекъл някога:
14 are they not all spirits of service — for ministration being sent forth because of those about to inherit salvation?
Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
