Proverbs 25
1 Also these ben the Parablis of Salomon, whiche the men of Ezechie, kyng of Juda, translatiden.
И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.
2 The glorie of God is to hele a word; and the glorie of kyngis is to seke out a word.
Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.
3 Heuene aboue, and the erthe bynethe, and the herte of kyngis is vnserchable.
Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.
4 Do thou a wei rust fro siluer, and a ful cleene vessel schal go out.
Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.
5 Do thou awei vnpite fro the cheer of the kyng, and his trone schal be maad stidfast bi riytfulnesse.
Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвъди в правда.
6 Appere thou not gloriouse bifore the kyng, and stonde thou not in the place of grete men.
Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,
7 For it is betere, that it be seid to thee, Stie thou hidur, than that thou be maad low bifore the prince.
Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.
8 Brynge thou not forth soone tho thingis in strijf, whiche thin iyen sien; lest aftirward thou maist not amende, whanne thou hast maad thi frend vnhonest.
Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне да не знаеш що да правиш; Когато те засрами противникът ти.
9 Trete thi cause with thi frend, and schewe thou not priuyte to a straunge man;
Разисквай делото си с противника си сам. Но не откривай чужди тайни,
10 lest perauenture he haue ioye of thi fal, whanne he hath herde, and ceesse not to do schenschipe to thee. Grace and frenschip delyueren, whiche kepe thou to thee, that thou be not maad repreuable.
Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.
11 A goldun pomel in beddis of siluer is he, that spekith a word in his time.
Дума казана на място е Като златни ябълки в сребърни съдове.
12 A goldun eere ryng, and a schinynge peerle is he, that repreueth a wijs man, and an eere obeiynge.
Както е обица и украшение от чисто злато за човек, Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.
13 As the coold of snow in the dai of heruest, so a feithful messanger to hym that sente `thilke messanger, makith his soule to haue reste.
Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.
14 A cloude and wind, and reyn not suynge, is a gloriouse man, and not fillynge biheestis.
Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, Прилича на облаци и вятър без дъжд.
15 A prince schal be maad soft bi pacience; and a soft tunge schal breke hardnesse.
Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.
16 Thou hast founde hony, ete thou that that suffisith to thee; lest perauenture thou be fillid, and brake it out.
Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.
17 Withdrawe thi foot fro the hous of thi neiybore; lest sum tyme he be fillid, and hate thee.
Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.
18 A dart, and a swerd, and a scharp arowe, a man that spekith fals witnessing ayens his neiybore.
Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е като чук, нож и остра стрела.
19 A rotun tooth, and a feynt foot is he, that hopith on an vnfeithful man in the dai of angwisch,
Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.
20 and leesith his mentil in the dai of coold. Vynegre in a vessel of salt is he, that singith songis to the worste herte. As a mouyte noieth a cloth, and a worm noieth a tree, so the sorewe of a man noieth the herte.
Както един, който съблича дрехата си в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.
21 If thin enemy hungrith, feede thou him; if he thirstith, yyue thou watir to hym to drinke;
Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,
22 for thou schalt gadere togidere coolis on his heed; and the Lord schal yelde to thee.
Защото така ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.
23 The north wind scatereth reynes; and a sorewful face distrieth a tunge bacbitinge.
Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.
24 It is betere to sitte in the corner of an hous without roof, than with a womman ful of chidyng, and in a comyn hous.
По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
25 Coold watir to a thirsti man; and a good messanger fro a fer lond.
Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.
26 A welle disturblid with foot, and a veyne brokun, a iust man fallinge bifore a wickid man.
Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е като мътен извор и развален източник.
27 As it is not good to hym that etith myche hony; so he that is a serchere of maieste, schal be put doun fro glorie.
Не е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.
28 As a citee opyn, and with out cumpas of wallis; so is a man that mai not refreyne his spirit in speking.
Който не владее духа си Е като съборен град без стени.
