Job 8
1 Sotheli Baldath Suytes answeride, and seide,
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 Hou longe schalt thou speke siche thingis? The spirit of the word of thi mouth is manyfold.
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Whether God supplauntith, `ethir disseyueth, doom, and whether Almyyti God distrieth that, that is iust?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Yhe, thouy thi sones synneden ayens hym, and he lefte hem in the hond of her wickidnesse;
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 netheles, if thou risist eerli to God, and bisechist `Almyyti God, if thou goist clene and riytful,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 anoon he schal wake fulli to thee, and schal make pesible the dwellyng place of thi ryytfulnesse;
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 in so miche that thi formere thingis weren litil, and that thi laste thingis be multiplied greetli.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 For whi, axe thou the formere generacioun, and seke thou diligentli the mynde of fadris.
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 For we ben men of yistirdai, and `kunnen not; for oure daies ben as schadewe on the erthe.
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 And thei schulen teche thee, thei schulen speke to thee, and of her herte thei schulen bring forth spechis.
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Whether a rusche may lyue with out moysture? ethir a spier `may wexe with out watir?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Whanne it is yit in the flour, nethir is takun with hond, it wexeth drie bifor alle erbis.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 So the weies of alle men, that foryeten God; and the hope of an ypocrite schal perische.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 His cowardise schal not plese hym, and his trist schal be as a web of yreyns.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 He schal leene, `ether reste, on his hows, and it schal not stonde; he schal vndursette it, and it schal not rise togidere.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 The rusche semeth moist, bifor that the sunne come; and in the risyng of the sunne the seed therof schal go out.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Rootis therof schulen be maad thicke on an heep of stoonys, and it schal dwelle among stoonys.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 If a man drawith it out of `his place, his place schal denye it, and schal seie, Y knowe thee not.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 For this is the gladnesse of his weie, that eft othere ruschis springe out of the erthe.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Forsothe God schal not caste a wei a symple man, nethir schal dresse hond to wickid men;
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 til thi mouth be fillid with leiytir, and thi lippis with hertli song.
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 Thei that haten thee schulen be clothid with schenschip; and the tabernacle of wickid men schal not stonde.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
