Job 6
1 Forsothe Joob answeride, and seide,
А Иов в отговор рече:
2 Y wolde, that my synnes, bi whiche Y `desseruede ire, and the wretchidnesse which Y suffre, weren peisid in a balaunce.
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 As the grauel of the see, this wretchidnesse schulde appere greuousere; wherfor and my wordis ben ful of sorewe.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arowis of the Lord ben in me, the indignacioun of whiche drynkith vp my spirit; and the dredis of the Lord fiyten ayens me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Whether a feeld asse schal rore, whanne he hath gras? Ethir whether an oxe schal lowe, whanne he stondith byfor a `ful cratche?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Ether whethir a thing vnsauery may be etun, which is not maad sauery bi salt? Ether whether ony man may taaste a thing, which tastid bryngith deeth?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 For whi to an hungri soule, yhe, bittir thingis semen to be swete; tho thingis whiche my soule nolde touche bifore, ben now my meetis for angwisch.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Who yyueth, that myn axyng come; and that God yyue to me that, that Y abide?
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 And he that bigan, al to-breke me; releesse he his hond, and kitte me doun?
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 And `this be coumfort to me, that he turmente me with sorewe, and spare not, and that Y ayenseie not the wordis of the hooli.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 For whi, what is my strengthe, that Y suffre? ethir which is myn ende, that Y do pacientli?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Nethir my strengthe is the strengthe of stoonus, nether my fleisch is of bras.
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Lo! noon help is to me in me; also my meyneal frendis `yeden awey fro me.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 He that takith awei merci fro his frend, forsakith the drede of the Lord.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My britheren passiden me, as a stronde doith, that passith ruschyngli in grete valeis.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Snow schal come on hem, that dreden frost.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 In the tyme wherynne thei ben scaterid, thei schulen perische; and as thei ben hoote, thei schulen be vnknyt fro her place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The pathis of her steppis ben wlappid; thei schulen go in veyn, and schulen perische.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Biholde ye the pathis of Theman, and the weies of Saba; and abide ye a litil.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Thei ben schent, for Y hopide; and thei camen `til to me, and thei ben hilid with schame.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Now ye ben comun, and now ye seen my wounde, and dreden.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Whether Y seide, Brynge ye to me, and yiue ye of youre catel to me? ethir,
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Delyuere ye me fro the hond of enemy, and rauysche ye me fro the hond of stronge men?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teche ye me, and Y schal be stille; and if in hap Y vnknew ony thing, teche ye me.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Whi han ye depraued the wordis of trewthe? sithen noon is of you, that may repreue me.
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Ye maken redi spechis oneli for to blame, and ye bryngen forth wordis in to wynde.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Ye fallen in on a fadirles child, and enforsen to peruerte youre frend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Netheles fille ye that, that ye han bigunne; yyue ye the eere, and se ye, whether Y lie.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Y biseche, answere ye with out strijf, and speke ye, and deme ye that, that is iust.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 And ye schulen not fynde wickidnesse in my tunge, nethir foli schal sowne in my chekis.
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
