Job 29
1 Also Joob addide, takynge his parable, and seide,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Who yyueth to me, that I be bisidis the elde monethis, bi the daies in whiche God kepte me?
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Whanne his lanterne schynede on myn heed, and Y yede in derknessis at his liyt.
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 As Y was in the daies of my yongthe, whanne in priuete God was in my tabernacle.
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Whanne Almyyti God was with me, and my children weren in my cumpas;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 whanne Y waischide my feet in botere, and the stoon schedde out to me the stremes of oile;
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 whanne Y yede forth to the yate of the citee, and in the street thei maden redi a chaier to me.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Yonge men, `that is, wantoun, sien me, and weren hid, and elde men risynge vp stoden;
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 princes ceessiden to speke, and puttiden the fyngur on her mouth;
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 duykis refreyneden her vois, and her tunge cleuyde to her throte.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 An eere herynge blesside me, and an iye seynge yeldide witnessyng to me;
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 for Y hadde delyueride a pore man criynge, and a fadirles child, that hadde noon helpere.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 The blessyng of a man `to perische cam on me, and Y coumfortide the herte of a widewe.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Y was clothid with riytfulnesse; and Y clothide me as with a cloth, and with my `doom a diademe.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Y was iye `to a blynde man, and foot to a crokyd man.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Y was a fadir of pore men; and Y enqueride most diligentli the cause, which Y knew not.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Y al tobrak the grete teeth of the wickid man, and Y took awei prey fro hise teeth.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 And Y seide, Y schal die in my nest; and as a palm tre Y schal multiplie daies.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 My roote is openyde bisidis watris, and deew schal dwelle in my repyng.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 My glorie schal euere be renulid, and my bouwe schal be astorid in myn hond.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Thei, that herden me, abiden my sentence; and thei weren ententif, and weren stille to my counsel.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Thei dursten no thing adde to my wordis; and my speche droppide on hem.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Thei abididen me as reyn; and thei openyden her mouth as to the softe reyn `comynge late.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 If ony tyme Y leiyide to hem, thei bileueden not; and the liyt of my cheer felde not doun in to erthe.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 If Y wolde go to hem, Y sat the firste; and whanne Y sat as kyng, while the oost stood aboute, netheles Y was comfortour of hem that morenyden.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
