Job 16
1 Forsothe Joob answeride, and seide, Y `herde ofte siche thingis;
Тогава Иов в отговор рече:
2 alle ye ben heuy coumfortouris.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Whether wordis ful of wynd schulen haue an ende? ether ony thing is diseseful to thee, if thou spekist?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Also Y myyte speke thingis lijk to you, and `Y wolde, that youre soule were for my soule; and Y wolde coumfort you by wordis, and Y wolde moue myn heed on you;
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Y wolde make you stronge bi my mouth, and Y wolde moue lippis as sparynge you.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 But what schal Y do? If Y speke, my sorewe restith not; and if Y am stille, it goith not awei fro me.
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now my sorewe hath oppressid me, and alle my lymes ben dryuun in to nouyt.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 My ryuelyngis seien witnessyng ayens me, and a fals spekere is reisid ayens my face, and ayenseith me.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 He gaderide togidere his woodnesse in me, and he manaasside me, and gnastide ayens me with his teeth; myn enemye bihelde me with ferdful iyen.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Thei openyden her mouthis on me, and thei seiden schenschip, and smytiden my cheke; and thei ben fillid with my peynes.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God hath closid me togidere at the wickid, and hath youe me to the hondis of wickid men.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Y thilke riche man and famouse sum tyme, am al to brokun sudeynli; `he helde my nol; he hath broke me, and hath set me as in to a signe.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 He hath cumpasside me with hise speris, he woundide togidere my leendis; he sparide not, and schedde out myn entrails in to the erthe.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 He beet me with wounde on wounde; he as a giaunt felde in on me.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Y sewide togidere a sak on my skyn; and Y hilide my fleisch with aische.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face bolnyde of wepynge, and myn iyeliddis wexiden derke.
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Y suffride these thingis with out wickidnesse of myn hond, `that is, werk, whanne Y hadde cleene preieris to God.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Erthe, hile thou not my blood, and my cry fynde not in thee a place of hidyng.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 `For, lo! my witnesse is in heuene; and the knowere of my consience is in hiye places.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 A! my frendis, ful of wordis, myn iye droppith to God.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 And `Y wolde, that a man were demed so with God, as the sone of man is demed with his felowe.
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 `For lo! schorte yeeris passen, and Y go a path, bi which Y schal not turne ayen.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
