1 Chronicles 28
1 Therfor Dauid clepide togidere alle the princes of Israel, the duykis of lynagis, and the souereyns of cumpenyes, that `mynystriden to the kyng, also the tribunes, and centuriouns, and hem that weren souereyns ouer the catel and possessiouns of the kyng, and hise sones, with `nurchis, and techeris, and alle the myyti and strongeste men in the oost of Jerusalem.
Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израилеви първенци, първенците на племената, началниците на отредите, които слугуваха на царя на ред, и хилядниците, стотниците и надзирателите на царя и на синовете му, както и скопците му, юнаците му и всичките силни и храбри мъже.
2 And whanne the kyng hadde rise, and `hadde stonde, he seide, My britheren and my puple, here ye me. Y thouyte for to bilde an hows, wherynne the arke of boond of pees of the Lord, and the stool of the feet of oure God schulde reste; and Y made redi alle thingis to bilde.
И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си желание да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването.
3 But God seide to me, Thou schalt not bilde an hows to my name, for thou art a man werriour, and hast sched blood.
Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял много кръв.
4 But the Lord God of Israel chees me of al the hows of my fadir, that Y schulde be kyng on Israel with outen ende; for of Juda he chees princes, sotheli of the hows of Juda he chees the hows of my fadir, and of the sones of my fadir it pleside hym to chese me kyng on al Israel.
А Господ Израилевият Бог избра мене, измежду целия ми бащин дом, за да бъда цар над Израиля до века; защото избра Юда за вожд, а от Юдовия дом избра моя бащин дом, и между синовете на баща ми благоволи да направи мене цар над целия Израил.
5 But also of my sones, for the Lord yaf to me many sones, he chees Salomon, my sone, that he schulde sitte in the troone of the rewme of the Lord on Israel.
А измежду всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове), Той избра сина ми Соломона да седи на престола на Господното царство над Израиля;
6 And he seide to me, Salomon, thi sone, schal bilde myn hows, and myn auters; for Y haue chose hym to me in to a sone, and Y schal be to hym in to a fadir;
и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец.
7 and Y schal make stidefast his rewme til in to with outen ende, if he schal contynue to do myn heestis and domes, as and to dai.
И ако постоянствува да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му до века.
8 Now therfor bifor al the cumpeny of Israel, `Y seie these thingis that suen in the heryng of God, kepe ye and seke ye alle the comaundementis of `youre Lord God, that ye haue in possessioun a good lond, and that ye leeue it to youre sones aftir you til in to with outen ende.
Сега, прочее, пред целия Израил - Господното общество, и при слушането на нашия Бог, заръчвам ви: Пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа вашия Бог, за да продължавате да владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследството на потомците си за винаги.
9 But thou, Salomon, my sone, knowe the God of thi fadir, and serue thou hym with perfit herte, and wilful soule; for the Lord serchith alle hertis, and vndirstondith alle thouytis of soulis; if thou sekist hym, thou schalt fynde hym; forsothe if thou forsakist hym, he schal caste thee awei with outen ende.
И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги.
10 Now therfor, for the Lord chees thee, for to bilde the hows of seyntuarie, be thou coumfortid, and parforme.
Внимавай сега; защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действувай.
11 Forsothe Dauid yaf to Salomon, his sone, the discryuyng, `ether ensaumple, of the porche, and of the temple, and of celeris, and of the soler, and of closetis in pryuy places, and of the hows of propiciacioun, `that is, of mersi;
Тогава Давид даде на сина си Соломона чертежа на трема на храма, на обиталищата му, на съкровищниците му, на горните му стаи, на вътрешните му стаи и на мястото на умилостивилището,
12 also and of alle thingis whiche he thouyte of the large places, and of chaumbris bi cumpas, in to the tresours of the hows of the Lord, and `in to the tresours of holi thingis,
и чертежа на всичко, което прие чрез Духа за дворовете на Господния дом, за всичките околни стаи, за съкровищниците на Божия дом и съкровищниците на посветените неща,
13 and of the departyngis of preestis and of dekenes, in to alle the werkis of the hows of the Lord, and alle vessels of the seruyce of the temple of the Lord.
и разписанието за отредите на свещениците и левитите и за всяка работа по службата в Господния дом, и чертежа на всичките вещи за службата в Господния дом.
14 Of gold in weiyte bi ech vessel of the seruyce, and of siluer, for dyuersitee of vessels, and of werkis;
Даде му наставления и за златото, по колко на тегло да се употреби за златните вещи, за всичките вещи, за всякакъв вид служба; и за среброто, по колко на тегло за всичките сребърни вещи, за всичките вещи, за всякакъв вид служба;
15 but also to goldun candilstikis, and to her lanternes, he yaf gold, for the mesure of ech candilstike and lanternes; also and in silueren candilstikis, and in her lanternes, he bitook the weiyte of siluer, for the dyuersite of mesure.
също наставления за теглото на златните светилници и на златните им светила, с теглото на всеки светилник и на светилата му; и теглото на сребърните светилници, с теглото на светилника и на светилата му, според употребата на всеки светилник.
16 Also and he yaf gold in to the bord of settyng forth, for the dyuersite of mesure, also and he yaf siluer in to othere siluerne boordis;
Даде му наставления и за златото, по колко на тегло да се употреби за трапезите на присъствените хлябове, колко за всяка трапеза; и за среброто за сребърните трапези;
17 also to fleisch hookis, and viols, and censeris of pureste gold; and to litle goldun lyouns, for the maner of mesure, he departide a weiyte in to a litil lyoun and a litil lioun; also and in to siluerne liouns he departide dyuerse weiyte of siluer.
и за чистото злато, за вилиците, за легените и за поливалниците, и за златните паници с теглото на всяка паница; също и за сребърните паници с теглото на всяка паница;
18 Forsothe he yaf pureste gold to the auter, wherynne encense was brent, that a lickenesse of the cart of cherubyns, holdinge forth wyngis, and hilynge the arke of boond of pees of the Lord, schulde be maad therof.
и за пречистеното злато, колко на тегло да се употреби за кадилния олтар; и колко злато за начертаната колесница, то ест, херувимите, ковчега на Господния завет.
19 Dauid seide, Alle thingis camen writun bi the hond of the Lord to me, that Y schulde vndirstonde alle the werkis of the saumpler.
Всичко това каза Давид, Господ ми даде да разбера, като написа с ръката Си всичките подробности на чертежа.
20 And Dauid seide to Salomon, his sone, Do thou manli, and be thou coumfortid, and make; drede thou not `with outforth, nether drede thou `with ynne; for `my Lord God schal be with thee, and he schal not leeue thee, nether schal forsake thee, til thou performe al the werk of the seruyce of the hows of the Lord.
Давид още каза на Сина си Соломона: Бъди твърд и насърчен и действувай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с теб; няма да те остави, нито да те напусне докле свършиш всичката работа за службата на Господния дом.
21 Lo! the departyngis of prestis and of dekenes, in to al the werk of the seruyce of the hows of the Lord, schulen stonde niy thee; and thei ben redi, and bothe the princes and the puple kunnen do alle thi comaundementis.
И, ето, определени са отредите на свещениците и левитите за всяка служба на Божия дом; и с тебе ще бъдат, за всякаква работа, всичките усърдни люде, изкусни за всяка работа; също първенците и всичките люде ще бъдат всецяло с тебе да изпълняват твоите заповеди.
