Mark 3
1 And He went another time into a synagogue, where there was a man that had a withered hand:
И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 and they watched Him, whether He would heal him on the sabbath-day, that they might accuse Him.
И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 And He said to the man, that had the withered hand, Rise up into the midst:
Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 then saith He to them, Is it lawful to do good on the sabbath, or to do evil? to save life, or to kill? but they were silent.
Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 And when He had looked round upon them with indignation, being grieved at the hardness of their hearts, He saith to the man, Stretch out thine hand: and he stretched it out, and his hand was made as sound as the other.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6 And the pharisees went out, and immediately took counsel with the Herodians against Him, how to destroy Him:
И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7 but Jesus withdrew with his disciples to the sea.
Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 And a great multitude from Galilee followed Him, and from Judea, and from Jerusalem, and from Idumea, and from beyond Jordan; and those about Tyre and Sidon, a great number, hearing how great things He did, came unto Him.
И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 Therefore He spake to his disciples, that there might be a small vessel attending Him, because of the multitude, least they should throng Him: for He had healed many,
И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 so that whoever had any maladies, crouded upon Him to touch Him.
Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 And impure spirits, when they saw Him, fell down before Him, and cried out, saying, Thou art the Son of God:
И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 but He strictly charged them not to make Him known.
Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 Then going up into a mountain, He calleth for such as He saw fit, and they came to Him:
След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
14 and He appointed twelve to be with Him, and that He might send them forth to preach the gospel,
И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
15 and to have power to heal diseases, and to cast out demons;
и да имат власт да изгонват бесове.
16 even Simon, whom He surnamed Peter,
Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
17 and James the Son of Zebedee, and John the brother of James, (and He surnamed them Boanerges, which is to say, Sons of thunder, ) and Andrew,
и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
18 and Philip, and Bartholomew, and Matthew, and Thomas, and James the son of Alpheus, and Thaddeus,
и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19 and Simon the Canaanite, and Judas Iscariot, even him who betrayed Him.
и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 And they went into a house, and the multitude came together again, so that they could not so much as eat.
И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 And when his friends heard of it, they went out to lay hold on Him; for they said He spends Himself too much.
А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 And the scribes that came down from Jerusalem said, He is in league with Beelzebub, and casts out demons by the help of the prince of demons.
И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 So He called them to Him, and said unto them in parables, How can Satan cast out Satan?
Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?
24 If a kingdom be divided against itself, that kingdom cannot stand:
Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 and if a family be divided against itself, that family cannot stand: and if Satan oppose himself and be divided,
И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 he cannot stand, but his kingdom is at an end.
И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 No one can enter into the house of a strong man, and plunder his goods; unless he first bind the strong man, and then he may pillage his house.
Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Verily I tell you, that all sins shall be forgiven to the sons of men, and blasphemies wherewith they may blaspheme:
Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
30 for they said, He hath an impure spirit.
Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
31 So his brethren and his mother came, and standing without sent to Him to call Him to them:
Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
32 and there was a multitude sitting about Him, and they said to Him, Behold, thy mother and thy brethren are without inquiring for thee.
А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 And He answered them, and said, Who is my mother, or my brethren?
И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
34 And looking round on those that sat about Him, He said, Behold my mother, and my brethren:
И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 for whosoever doth the will of God, he is to me as my brother, my sister, and mother.
Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
