Acts 5
1 But a certain man named Ananias, together with Sapphira his wife,
А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 sold a possession, and secreted part of the price, his wife also being conscious to it; and bringing: some part, laid it at the feet of the apostles.
и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 But Peter said, Ananias, why hath Satan so filled thine heart, that thou shouldst lie to the holy Ghost, and keep back part of the price of the land?
А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 While it remained, did it not remain thy own? and when sold, was it not in thy own power? what is the meaning that thou hast taken this into thine heart? Thou hast not lyed to men, but to God.
Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 And Ananias at the hearing of these words fell down and expired: and great fear came on all that heard these things.
И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 And some of the young men arose, and wrapped him up; and they carried him out, and buried him.
И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
7 And about the space of three hours after, his wife also came in, not knowing what had happened.
И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
8 And Peter said to her, Tell me whether ye sold the land for so much. And she said, Yes, for so much.
И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
9 Then Peter said unto her, Wherefore have ye agreed together to tempt the Spirit of the Lord? behold the feet of those, who have been burying thy husband, now at the door, and they shall carry thee out.
А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 And immediately she fell down at his feet and expired: and the young men coming in found her dead, and they carried her out and buried her by her husband.
И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
11 And great fear came upon the whole assembly, and upon all that heard these things.
И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 And by the hands of the apostles were many signs and wonders done among the people: And they all met with one accord in Solomon's portico:
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
13 but no other presumed to join himself to them; however the people magnified them.
а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
14 And true believers were the more willingly added to the Lord, even multitudes both of men and women.
и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
15 insomuch that they brought the sick out into the streets, and laid them on beds and couches, that at lest the shadow of Peter, as he came by, might pass over some of them.
така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 And a great number out of the cities round about also came together to Jerusalem, bringing those that were infirm and that were troubled with impure spirits; and they were all cured.
Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
17 Then the high priest rose up, and all that were with him, (being of the sect of the sadducees, ) and were filled with rage:
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
18 and laid their hands on the apostles, and put them in the public prison.
туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
19 But an angel of the Lord opened the doors of the prison by night, and having brought them out said,
Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
20 "Go stand and speak in the temple to the people all the words of this life."
Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 And hearing this, they went early in the morning into the temple and taught the people. But the high priest being come, and they that were with him, to the council-chamber, they called together the Sanhedrim, and all the senate of the children of Israel, and sent orders to the prison that they should be brought before them.
Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 But when the officers came they found them not in the prison: so they returned,
Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 and told them, saying, the prison we found shut with all safety, and the keepers standing without before the doors: but when we opened them, we found no body within.
Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 Now when the high priest, and the captain of the temple, and the chief priests heard these words, they were in doubt concerning them, what this would come to;
А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
25 when there came one and told them, saying, behold, the men whom ye put in prison, are in the temple teaching the people.
Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Then the captain went with the officers and brought them, but not with violence; for they were afraid of the people least they should be stoned:
Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 and when they had brought them, they set them before the council. And the high priest asked them,
И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 saying, Did not we strictly charge you not to teach in this name? and behold ye have filled Jerusalem with your doctrine, and would bring this man's blood upon us.
Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 But Peter, and the other apostles, answered, and said, We ought to obey God rather than men.
А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 The God of our fathers hath raised up Jesus whom ye slew and hanged on a tree.
Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Him hath God exalted with his right hand as a prince and saviour, to give repentance to Israel, and remission of sins:
Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 and we are his witnesses of what we declare; and so is the holy Spirit, whom God hath given to them that obey Him.
И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
33 And when they heard this, they were cut to the heart, and took counsel to put them to death.
А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
34 But a certain pharisee, named Gamaliel, a doctor of the law, held in much esteem by all the people, stood up in the council, and ordered the apostles to be taken out a little while; and then he said unto them,
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 Men of Israel, take heed to yourselves, what ye are about to do, as to these men.
и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 For some time ago one Theudas arose, pretending to be some extraordinary person, to whom was joined a number of men, about four hundred: who was slain, and all that followed him were dispersed and came to nothing.
Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 After him arose Judas the Galilean, at the time of the registring, and drew much people after him: but he also perished, and all that followed him were dispersed.
След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 And therefore as to the present affair I advise you to refrain from these men and let them alone: for if this counsel or this work be of men, it will come to nothing;
И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 but if it be of God, ye cannot defeat it, least ye be found fighting even against God.
но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 So they took his advice, and having called for the apostles and scourged them, they charged them not to speak in the name of Jesus, and let them go.
И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
41 And they departed from the presence of the council rejoicing that they were counted worthy to suffer disgrace for his name.
А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 And every day in the temple and from house to house they ceased not from teaching and preaching that Jesus was the Christ.
И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
