Judges 17
1 There was a man of the hill country of Ephraim, whose name was Micah.
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
2 He said to his mother, “The eleven hundred pieces of silver that were taken from you, about which you uttered a curse, and also spoke it in my ears—behold, the silver is with me. I took it.” His mother said, “May the LORD bless my son!”
Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.
3 He restored the eleven hundred pieces of silver to his mother, then his mother said, “I most certainly dedicate the silver to the LORD from my hand for my son, to make a carved image and a molten image. Now therefore I will restore it to you.”
И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.
4 When he restored the money to his mother, his mother took two hundred pieces of silver, and gave them to a silversmith, who made a carved image and a molten image out of it. It was in the house of Micah.
Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.
5 The man Micah had a house of gods, and he made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.
И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
6 In those days there was no king in Israel. Everyone did that which was right in his own eyes.
В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
7 There was a young man out of Bethlehem Judah, of the family of Judah, who was a Levite; and he lived there.
И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.
8 The man departed out of the city, out of Bethlehem Judah, to live where he could find a place, and he came to the hill country of Ephraim, to the house of Micah, as he traveled.
Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 Micah said to him, “Where did you come from?” He said to him, “I am a Levite of Bethlehem Judah, and I am looking for a place to live.”
И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.
10 Micah said to him, “Dwell with me, and be to me a father and a priest, and I will give you ten pieces of silver per year, a suit of clothing, and your food.” So the Levite went in.
И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
11 The Levite was content to dwell with the man; and the young man was to him as one of his sons.
И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
12 Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest, and was in the house of Micah.
И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 Then Micah said, “Now I know that the LORD will do good to me, since I have a Levite as my priest.”
Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.
