Job 13
1 “Behold, my eye has seen all this. My ear has heard and understood it.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 What you know, I know also. I am not inferior to you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 “Surely I would speak to the Almighty. I desire to reason with God.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 But you are forgers of lies. You are all physicians of no value.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Oh that you would be completely silent! Then you would be wise.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear now my reasoning. Listen to the pleadings of my lips.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Will you speak unrighteously for God, and talk deceitfully for him?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Will you show partiality to him? Will you contend for God?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Is it good that he should search you out? Or as one deceives a man, will you deceive him?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 He will surely reprove you if you secretly show partiality.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Won’t his majesty make you afraid and his dread fall on you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Your memorable sayings are proverbs of ashes. Your defenses are defenses of clay.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 “Be silent! Leave me alone, that I may speak. Let come on me what will.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Why should I take my flesh in my teeth, and put my life in my hand?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Behold, he will kill me. I have no hope. Nevertheless, I will maintain my ways before him.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 This also will be my salvation, that a godless man will not come before him.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Listen carefully to my speech. Let my declaration be in your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 See now, I have set my cause in order. I know that I am righteous.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who is he who will contend with me? For then would I hold my peace and give up the spirit.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 “Only don’t do two things to me, then I will not hide myself from your face:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 withdraw your hand far from me, and don’t let your terror make me afraid.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call, and I will answer, or let me speak, and you answer me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many are my iniquities and sins? Make me know my disobedience and my sin.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Why do you hide your face, and consider me your enemy?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Will you harass a driven leaf? Will you pursue the dry stubble?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For you write bitter things against me, and make me inherit the iniquities of my youth.
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 You also put my feet in the stocks, and mark all my paths. You set a bound to the soles of my feet,
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 though I am decaying like a rotten thing, like a garment that is moth-eaten.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
