Genesis 19
1 The two angels came to Sodom at evening. Lot sat in the gate of Sodom. Lot saw them, and rose up to meet them. He bowed himself with his face to the earth,
Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече:
2 and he said, “See now, my lords, please come into your servant’s house, stay all night, wash your feet, and you can rise up early, and go on your way.” They said, “No, but we will stay in the street all night.”
Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3 He urged them greatly, and they came in with him, and entered into his house. He made them a feast, and baked unleavened bread, and they ate.
Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4 But before they lay down, the men of the city, the men of Sodom, surrounded the house, both young and old, all the people from every quarter.
А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата
5 They called to Lot, and said to him, “Where are the men who came in to you this night? Bring them out to us, that we may have sex with them.”
и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6 Lot went out to them through the door, and shut the door after himself.
А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата след себе си, и рече:
7 He said, “Please, my brothers, don’t act so wickedly.
Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8 See now, I have two virgin daughters. Please let me bring them out to you, and you may do to them what seems good to you. Only don’t do anything to these men, because they have come under the shadow of my roof.”
Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли по покрива на стрехата ми.
9 They said, “Stand back!” Then they said, “This one fellow came in to live as a foreigner, and he appoints himself a judge. Now we will deal worse with you than with them!” They pressed hard on the man Lot, and came near to break the door.
Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата.
10 But the men reached out their hand, and brought Lot into the house to them, and shut the door.
Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата.
11 They struck the men who were at the door of the house with blindness, both small and great, so that they wearied themselves to find the door.
Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата.
12 The men said to Lot, “Do you have anybody else here? Sons-in-law, your sons, your daughters, and whomever you have in the city, bring them out of the place:
Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място;
13 for we will destroy this place, because the outcry against them has grown so great before the LORD that the LORD has sent us to destroy it.”
защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем.
14 Lot went out, and spoke to his sons-in-law, who were pledged to marry his daughters, and said, “Get up! Get out of this place, for the LORD will destroy the city!” But he seemed to his sons-in-law to be joking.
И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но не зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 When the morning came, then the angels hurried Lot, saying, “Get up! Take your wife and your two daughters who are here, lest you be consumed in the iniquity of the city.”
Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град.
16 But he lingered; and the men grabbed his hand, his wife’s hand, and his two daughters’ hands, the LORD being merciful to him; and they took him out, and set him outside of the city.
Но тоя се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали.
17 It came to pass, when they had taken them out, that he said, “Escape for your life! Don’t look behind you, and don’t stay anywhere in the plain. Escape to the mountains, lest you be consumed!”
И като го изведоха вън, рече единият на Лота: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18 Lot said to them, “Oh, not so, my lord.
А Лот им рече: Ах, Господи, не така!
19 See now, your servant has found favor in your sight, and you have magnified your loving kindness, which you have shown to me in saving my life. I can’t escape to the mountain, lest evil overtake me, and I die.
Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината да не би да ме постигне злато и да умра.
20 See now, this city is near to flee to, and it is a little one. Oh let me escape there (isn’t it a little one?), and my soul will live.”
Гледай, моля, твоя град е близо, за да побягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 He said to him, “Behold, I have granted your request concerning this thing also, that I will not overthrow the city of which you have spoken.
Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22 Hurry, escape there, for I can’t do anything until you get there.” Therefore the name of the city was called Zoar.
Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, догде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор.
23 The sun had risen on the earth when Lot came to Zoar.
Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Then the LORD rained on Sodom and on Gomorrah sulfur and fire from the LORD out of the sky.
Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.
25 He overthrew those cities, all the plain, all the inhabitants of the cities, and that which grew on the ground.
Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26 But Lot’s wife looked back from behind him, and she became a pillar of salt.
Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол.
27 Abraham went up early in the morning to the place where he had stood before the LORD.
Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа;
28 He looked toward Sodom and Gomorrah, and toward all the land of the plain, and saw that the smoke of the land went up as the smoke of a furnace.
и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 When God destroyed the cities of the plain, God remembered Abraham, and sent Lot out of the middle of the overthrow, when he overthrew the cities in which Lot lived.
И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот.
30 Lot went up out of Zoar, and lived in the mountain, and his two daughters with him; for he was afraid to live in Zoar. He lived in a cave with his two daughters.
А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31 The firstborn said to the younger, “Our father is old, and there is not a man in the earth to come in to us in the way of all the earth.
Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32 Come, let’s make our father drink wine, and we will lie with him, that we may preserve our father’s family line.”
Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33 They made their father drink wine that night: and the firstborn went in, and lay with her father. He didn’t know when she lay down, nor when she arose.
И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе.
34 It came to pass on the next day, that the firstborn said to the younger, “Behold, I lay last night with my father. Let’s make him drink wine again tonight. You go in, and lie with him, that we may preserve our father’s family line.”
На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
35 They made their father drink wine that night also. The younger went and lay with him. He didn’t know when she lay down, nor when she got up.
И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Thus both of Lot’s daughters were with child by their father.
Така и двете лотови дъщери зачнаха от баща си.
37 The firstborn bore a son, and named him Moab. He is the father of the Moabites to this day.
И по-старата роди син и го наименува Моав; той е до днес отец на моавците.
38 The younger also bore a son, and called his name Ben Ammi. He is the father of the children of Ammon to this day.
Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
