Acts 7
1 The high priest said, “Are these things so?”
О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
2 He said, “Brothers and fathers, listen. The God of glory appeared to our father Abraham when he was in Mesopotamia, before he lived in Haran,
А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,
3 and said to him, ‘Get out of your land and away from your relatives, and come into a land which I will show you.’
О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
4 Then he came out of the land of the Kasdim and lived in Haran. From there, when his father was dead, God moved him into this land where you are now living.
Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
5 He gave him no inheritance in it, no, not so much as to set his foot on. He promised that he would give it to him for a possession, and to his offspring after him, when he still had no child.
И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
6 God spoke in this way: that his offspring would live as aliens in a strange land, and that they would be enslaved and mistreated for four hundred years.
И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 ‘I will judge the nation to which they will be in bondage,’ said God, ‘and after that they will come out and serve me in this place.’
Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.
8 He gave him the covenant of circumcision. So Abraham became the father of Isaac, and circumcised him the eighth day. Isaac became the father of Jacob, and Jacob became the father of the twelve patriarchs.
И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
9 “The patriarchs, moved with jealousy against Joseph, sold him into Egypt. God was with him
А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,
10 and delivered him out of all his afflictions, and gave him favor and wisdom before Pharaoh, king of Egypt. He made him governor over Egypt and all his house.
и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 Now a famine came over all the land of Egypt and Canaan, and great affliction. Our fathers found no food.
И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 But when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent out our fathers the first time.
А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
13 On the second time Joseph was made known to his brothers, and Joseph’s family was revealed to Pharaoh.
и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.
14 Joseph sent and summoned Jacob his father and all his relatives, seventy-five souls.
Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
15 Jacob went down into Egypt and he died, himself and our fathers;
И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;
16 and they were brought back to Shechem and laid in the tomb that Abraham bought for a price in silver from the children of Hamor of Shechem.
и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
17 “But as the time of the promise came close which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,
А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,
18 until there arose a different king who didn’t know Joseph.
докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.
19 The same took advantage of our race and mistreated our fathers, and forced them to abandon their babies, so that they wouldn’t stay alive.
Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.
20 At that time Moses was born, and was exceedingly handsome to God. He was nourished three months in his father’s house.
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 When he was abandoned, Pharaoh’s daughter took him up and reared him as her own son.
И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 Moses was instructed in all the wisdom of the Egyptians. He was mighty in his words and works.
И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.
23 But when he was forty years old, it came into his heart to visit his brothers, the children of Israel.
А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.
24 Seeing one of them suffer wrong, he defended him and avenged him who was oppressed, striking the Egyptian.
И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.
25 He supposed that his brothers understood that God, by his hand, was giving them deliverance; but they didn’t understand.
мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 “The day following, he appeared to them as they fought, and urged them to be at peace again, saying, ‘Sirs, you are brothers. Why do you wrong one another?’
На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?
27 But he who did his neighbor wrong pushed him away, saying, ‘Who made you a ruler and a judge over us?
А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Do you want to kill me as you killed the Egyptian yesterday?’
И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?
29 Moses fled at this saying, and became a stranger in the land of Midian, where he became the father of two sons.
Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.
30 “When forty years were fulfilled, an angel of the Lord appeared to him in the wilderness of Mount Sinai, in a flame of fire in a bush.
И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
31 When Moses saw it, he wondered at the sight. As he came close to see, the voice of the Lord came to him,
А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,
32 ‘I am the God of your fathers: the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.’ Moses trembled and dared not look.
"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 The Lord said to him, ‘Take off your sandals, for the place where you stand is holy ground.
И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
34 I have surely seen the affliction of my people who are in Egypt, and have heard their groaning. I have come down to deliver them. Now come, I will send you into Egypt.’
Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
35 “This Moses whom they refused, saying, ‘Who made you a ruler and a judge?’—God has sent him as both a ruler and a deliverer by the hand of the angel who appeared to him in the bush.
Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
36 This man led them out, having worked wonders and signs in Egypt, in the Sea of Suf, and in the wilderness for forty years.
Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.
37 This is that Moses who said to the children of Israel, ‘The Lord our God will raise up a prophet for you from among your brothers, like me.’
Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".
38 This is he who was in the assembly in the wilderness with the angel that spoke to him on Mount Sinai, and with our fathers, who received living revelations to give to us,
Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 to whom our fathers wouldn’t be obedient, but rejected him and turned back in their hearts to Egypt,
когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
40 saying to Aaron, ‘Make us gods that will go before us, for as for this Moses who led us out of the land of Egypt, we don’t know what has become of him.’
казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
41 They made a calf in those days, and brought a sacrifice to the idol, and rejoiced in the works of their hands.
И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.
42 But God turned away and gave them up to serve the army of the sky, as it is written in the book of the prophets, ‘Did you offer to me slain animals and sacrifices forty years in the wilderness, O house of Israel?
Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
43 You took up the tabernacle of Moloch, the star of your god Rephan, the figures which you made to worship, so I will carry you away beyond Babylon.’
Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".
44 “Our fathers had the tabernacle of the testimony in the wilderness, even as he who spoke to Moses commanded him to make it according to the pattern that he had seen;
Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;
45 which also our fathers, in their turn, brought in with Joshua when they entered into the possession of the nations whom God drove out before the face of our fathers to the days of David,
която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,
46 who found favor in the sight of God, and asked to find a habitation for the God of Jacob.
който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 But Solomon built him a house.
А Соломон му построи дом.
48 However, the Most High doesn’t dwell in temples made with hands, as the prophet says,
Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:
49 ‘heaven is my throne, and the earth a footstool for my feet. What kind of house will you build me?’ says the Lord. ‘Or what is the place of my rest?
"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"
50 Didn’t my hand make all these things?’
Не направи ли моята ръка всичко това?
51 “You stiff-necked and uncircumcised in heart and ears, you always resist the Holy Spirit! As your fathers did, so you do.
Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
52 Which of the prophets didn’t your fathers persecute? They killed those who foretold the coming of the Righteous One, of whom you have now become betrayers and murderers.
Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,
53 You received the Torah as it was ordained by angels, and didn’t keep it!”
вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
54 Now when they heard these things, they were cut to the heart, and they gnashed at him with their teeth.
А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
55 But he, being full of the Holy Spirit, looked up steadfastly into heaven and saw the glory of God, and Yeshua standing on the right hand of God,
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 and said, “Behold, I see the heavens opened and the Son of Man standing at the right hand of God!”
И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 But they cried out with a loud voice and stopped their ears, then rushed at him with one accord.
Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 They threw him out of the city and stoned him. The witnesses placed their garments at the feet of a young man named Saul.
И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 They stoned Stephen as he called out, saying, “Lord Yeshua, receive my spirit!”
И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 He kneeled down and cried with a loud voice, “Lord, don’t hold this sin against them!” When he had said this, he fell asleep.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.
