2 Corinthians 2
1 But I determined this for myself, that I would not come to you again in sorrow.
Обаче това реших, заради себе си, да не дохождам при вас със скръб.
2 For if I make you grieve, then who will make me glad but he who is made to grieve by me?
Защото, ако аз ви наскърбявам, то кой ще развесели мене, ако не тоя, който е бил наскърбен от мене?
3 And I wrote this very thing to you, so that when I came, I wouldn’t have sorrow from them of whom I ought to rejoice; having confidence in you all that my joy would be shared by all of you.
И това писах нарочно, да не би кога дойда да бъда наскърбен от ония, които би трябвало да ме зарадват, като имам уверение във всички ви, че моята радост е радост на всички ви.
4 For out of much affliction and anguish of heart I wrote to you with many tears, not that you should be made to grieve, but that you might know the love that I have so abundantly for you.
Защото от голяма скръб и сърдечна тъга ви писах с много сълзи, не за да се наскърбите, а за да познаете любовта, която питая особено към вас.
5 But if any has caused sorrow, he has caused sorrow not to me, but in part (that I not press too heavily) to you all.
Но ако някой ме е наскърбил, не е наскърбил само мене, но всички ви отчасти (да не кажа премного).
6 This punishment which was inflicted by the many is sufficient for such a one;
За такъв един доста е наказанието, което му е било наложено от повечето от вас;
7 so that, on the contrary, you should rather forgive him and comfort him, lest by any means such a one should be swallowed up with his excessive sorrow.
така че сега вече ( Гръцки: Напротив.) вие трябва по-добре да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб.
8 Therefore I beg you to confirm your love toward him.
Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.
9 For to this end I also wrote, that I might know the proof of you, whether you are obedient in all things.
Понеже затова и писах, за да ви позная чрез опит, дали сте послушни във всичко.
10 Now I also forgive whomever you forgive anything. For if indeed I have forgiven anything, I have forgiven that one for your sakes in the presence of Messiah,
А комуто вие прощавате нещо, прощавам и аз; защото, ако съм и простил нещо, простих го заради вас пред Христа,
11 that no advantage may be gained over us by Satan, for we are not ignorant of his schemes.
да не би сатана да използува случая против нас; защото ние знаем неговите замисли.
12 Now when I came to Troas for the Good News of Messiah, and when a door was opened to me in the Lord,
А когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и когато ми се отвори врата в Господното дело,
13 I had no relief for my spirit, because I didn’t find Titus my brother, but taking my leave of them, I went out into Macedonia.
духът ми не се успокои, понеже не намерих брат си Тита, а, като се простих с тях, отпътувах за Македония.
14 Now thanks be to God who always leads us in triumph in Messiah, and reveals through us the sweet aroma of his knowledge in every place.
Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.
15 For we are a sweet aroma of Messiah to God in those who are saved and in those who perish:
Защото пред Бог ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16 to the one a stench from death to death, to the other a sweet aroma from life to life. Who is sufficient for these things?
На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
17 For we are not as so many, peddling the word of God. But as of sincerity, but as of God, in the sight of God, we speak in Messiah.
Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
