< Psalms 10 >
1 Why do you stand far off, LORD? Why do you hide yourself in times of trouble?
(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 In arrogance, the wicked hunt down the weak. They are caught in the schemes that they devise.
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 For the wicked boasts of his heart’s cravings. He blesses the greedy and condemns the LORD.
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 The wicked, in the pride of his face, has no room in his thoughts for God.
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 His ways are prosperous at all times. He is arrogant, and your laws are far from his sight. As for all his adversaries, he sneers at them.
Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
6 He says in his heart, “I shall not be shaken. For generations I shall have no trouble.”
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 His mouth is full of cursing, deceit, and oppression. Under his tongue is mischief and iniquity.
Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 He lies in wait near the villages. From ambushes, he murders the innocent. His eyes are secretly set against the helpless.
Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 He lurks in secret as a lion in his ambush. He lies in wait to catch the helpless. He catches the helpless when he draws him in his net.
Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 The helpless are crushed. They collapse. They fall under his strength.
Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
11 He says in his heart, “God has forgotten. He hides his face. He will never see it.”
Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Arise, LORD! God, lift up your hand! Don’t forget the helpless.
Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 Why does the wicked person condemn God, and say in his heart, “God won’t call me into account”?
Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 But you do see trouble and grief. You consider it to take it into your hand. You help the victim and the fatherless.
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 Break the arm of the wicked. As for the evil man, seek out his wickedness until you find none.
Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 The LORD is King forever and ever! The nations will perish out of his land.
Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 LORD, you have heard the desire of the humble. You will prepare their heart. You will cause your ear to hear,
Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 to judge the fatherless and the oppressed, that man who is of the earth may terrify no more.
За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.