Lamentations 5
1 Remember, LORD, what has come on us. Look, and see our reproach.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance has been turned over to strangers, our houses to aliens.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 We are orphans and fatherless. Our mothers are as widows.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 We must pay for water to drink. Our wood is sold to us.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Our pursuers are on our necks. We are weary, and have no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 We have given our hands to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers sinned, and are no more. We have borne their iniquities.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Servants rule over us. There is no one to deliver us out of their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 We get our bread at the peril of our lives, because of the sword in the wilderness.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin is black like an oven, because of the burning heat of famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 They ravished the women in Zion, the virgins in the cities of Judah.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes were hanged up by their hands. The faces of elders were not honoured.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 The young men carry millstones. The children stumbled under loads of wood.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 The elders have ceased from the gate, and the young men from their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 The joy of our heart has ceased. Our dance is turned into mourning.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 The crown has fallen from our head. Woe to us, for we have sinned!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this our heart is faint. For these things our eyes are dim:
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 for the mountain of Zion, which is desolate. The foxes walk on it.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 You, LORD, remain forever. Your throne is from generation to generation.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Why do you forget us forever, and forsake us for so long a time?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Turn us to yourself, LORD, and we will be turned. Renew our days as of old.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 But you have utterly rejected us. You are very angry against us.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
