Lamentations 3
1 I am the man who has seen affliction by the rod of his wrath.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 He has led me and caused me to walk in darkness, and not in light.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Surely he turns his hand against me again and again all day long.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 He has made my flesh and my skin old. He has broken my bones.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 He has built against me, and surrounded me with bitterness and hardship.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 He has made me dwell in dark places, as those who have been long dead.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 He has walled me about, so that I can’t go out. He has made my chain heavy.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Yes, when I cry, and call for help, he shuts out my prayer.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 He has walled up my ways with cut stone. He has made my paths crooked.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 He is to me as a bear lying in wait, as a lion in hiding.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 He has turned away my path, and pulled me in pieces. He has made me desolate.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 He has bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 He has caused the shafts of his quiver to enter into my kidneys.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 I have become a derision to all my people, and their song all day long.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 He has filled me with bitterness. He has stuffed me with wormwood.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 He has also broken my teeth with gravel. He has covered me with ashes.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 You have removed my soul far away from peace. I forgot prosperity.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 I said, “My strength has perished, along with my expectation from the LORD.”
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Remember my affliction and my misery, the wormwood and the bitterness.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 My soul still remembers them, and is bowed down within me.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 This I recall to my mind; therefore I have hope.
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 It is because of the LORD’s loving kindnesses that we are not consumed, because his mercies don’t fail.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 They are new every morning. Great is your faithfulness.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 “The LORD is my portion,” says my soul. “Therefore I will hope in him.”
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 The LORD is good to those who wait for him, to the soul who seeks him.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 It is good for a man that he bear the yoke in his youth.
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Let him sit alone and keep silence, because he has laid it on him.
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Let him put his mouth in the dust, if it is so that there may be hope.
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Let him give his cheek to him who strikes him. Let him be filled full of reproach.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 For the Lord will not cast off forever.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 For though he causes grief, yet he will have compassion according to the multitude of his loving kindnesses.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 For he does not afflict willingly, nor grieve the children of men.
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 To crush under foot all the prisoners of the earth,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 to turn away the right of a man before the face of the Most High,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 to subvert a man in his cause, the Lord doesn’t approve.
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Who is he who says, and it comes to pass, when the Lord doesn’t command it?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Doesn’t evil and good come out of the mouth of the Most High?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Why should a living man complain, a man for the punishment of his sins?
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Let us search and try our ways, and turn again to the LORD.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Let’s lift up our heart with our hands to God in the heavens.
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 “We have transgressed and have rebelled. You have not pardoned.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 “You have covered us with anger and pursued us. You have killed. You have not pitied.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 You have covered yourself with a cloud, so that no prayer can pass through.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 You have made us an off-scouring and refuse in the middle of the peoples.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 “All our enemies have opened their mouth wide against us.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Terror and the pit have come on us, devastation and destruction.”
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 My eye runs down with streams of water, for the destruction of the daughter of my people.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 My eye pours down and doesn’t cease, without any intermission,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 until the LORD looks down, and sees from heaven.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 My eye affects my soul, because of all the daughters of my city.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 They have chased me relentlessly like a bird, those who are my enemies without cause.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 They have cut off my life in the dungeon, and have cast a stone on me.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Waters flowed over my head. I said, “I am cut off.”
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 I called on your name, LORD, out of the lowest dungeon.
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 You heard my voice: “Don’t hide your ear from my sighing, and my cry.”
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 You came near in the day that I called on you. You said, “Don’t be afraid.”
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Lord, you have pleaded the causes of my soul. You have redeemed my life.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 LORD, you have seen my wrong. Judge my cause.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 You have seen all their vengeance and all their plans against me.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 You have heard their reproach, LORD, and all their plans against me,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 the lips of those that rose up against me, and their plots against me all day long.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 You see their sitting down and their rising up. I am their song.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 You will pay them back, LORD, according to the work of their hands.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 You will give them hardness of heart, your curse to them.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 You will pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of the LORD.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
