Job 6
1 Then Job answered,
А Иов в отговор рече:
2 “Oh that my anguish were weighed, and all my calamity laid in the balances!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 For now it would be heavier than the sand of the seas, therefore my words have been rash.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrows of the Almighty are within me. My spirit drinks up their poison. The terrors of God set themselves in array against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Does the wild donkey bray when he has grass? Or does the ox low over his fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Can that which has no flavour be eaten without salt? Or is there any taste in the white of an egg?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 My soul refuses to touch them. They are as loathsome food to me.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 “Oh that I might have my request, that God would grant the thing that I long for,
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 even that it would please God to crush me; that he would let loose his hand, and cut me off!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Let it still be my consolation, yes, let me exult in pain that doesn’t spare, that I have not denied the words of the Holy One.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 What is my strength, that I should wait? What is my end, that I should be patient?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones? Or is my flesh of bronze?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Isn’t it that I have no help in me, that wisdom is driven away from me?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 “To him who is ready to faint, kindness should be shown from his friend; even to him who forsakes the fear of the Almighty.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My brothers have dealt deceitfully as a brook, as the channel of brooks that pass away;
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 which are black by reason of the ice, in which the snow hides itself.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 In the dry season, they vanish. When it is hot, they are consumed out of their place.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 The caravans that travel beside them turn away. They go up into the waste, and perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 The caravans of Tema looked. The companies of Sheba waited for them.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 They were distressed because they were confident. They came there, and were confounded.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 For now you are nothing. You see a terror, and are afraid.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Did I ever say, ‘Give to me’? or, ‘Offer a present for me from your substance’?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 or, ‘Deliver me from the adversary’s hand’? or, ‘Redeem me from the hand of the oppressors’?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 “Teach me, and I will hold my peace. Cause me to understand my error.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 How forcible are words of uprightness! But your reproof, what does it reprove?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Do you intend to reprove words, since the speeches of one who is desperate are as wind?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Yes, you would even cast lots for the fatherless, and make merchandise of your friend.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Now therefore be pleased to look at me, for surely I will not lie to your face.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Please return. Let there be no injustice. Yes, return again. My cause is righteous.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there injustice on my tongue? Can’t my taste discern mischievous things?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
