Ecclesiastes 1
1 The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem:
Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
2 “Vanity of vanities,” says the Preacher; “Vanity of vanities, all is vanity.”
Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
3 What does man gain from all his labor in which he labors under the sun?
Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
4 One generation goes, and another generation comes; but the earth remains forever.
Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
5 The sun also rises, and the sun goes down, and hurries to its place where it rises.
Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
6 The wind goes toward the south, and turns around to the north. It turns around continually as it goes, and the wind returns again to its courses.
Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
7 All the rivers run into the sea, yet the sea is not full. To the place where the rivers flow, there they flow again.
Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
8 All things are full of weariness beyond uttering. The eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
9 That which has been is that which shall be, and that which has been done is that which shall be done; and there is no new thing under the sun.
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
10 Is there a thing of which it may be said, “Behold, this is new”? It has been long ago, in the ages which were before us.
Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
11 There is no memory of the former; neither shall there be any memory of the latter that are to come, among those that shall come after.
Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
12 I, the Preacher, was king over Israel in Jerusalem.
Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
13 I applied my heart to seek and to search out by wisdom concerning all that is done under the sky. It is a heavy burden that God has given to the sons of men to be afflicted with.
И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
14 I have seen all the works that are done under the sun; and behold, all is vanity and a chasing after wind.
Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15 That which is crooked can’t be made straight; and that which is lacking can’t be counted.
Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 I said to myself, “Behold, I have obtained for myself great wisdom above all who were before me in Jerusalem. Yes, my heart has had great experience of wisdom and knowledge.”
Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
17 I applied my heart to know wisdom, and to know madness and folly. I perceived that this also was a chasing after wind.
И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
18 For in much wisdom is much grief; and he who increases knowledge increases sorrow.
Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
