Job 29
1 Job again took up his parable, and said,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “Oh that I were as in the months of old, as in the days when God watched over me;
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 when his lamp shone on my head, and by his light I walked through darkness,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 as I was in my prime, when the friendship of God was in my tent,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 when the Almighty was yet with me, and my children were around me,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 when my steps were washed with butter, and the rock poured out streams of oil for me,
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 when I went out to the city gate, when I prepared my seat in the street.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 The young men saw me and hid themselves. The aged rose up and stood.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 The princes refrained from talking, and laid their hand on their mouth.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 The voice of the nobles was hushed, and their tongue stuck to the roof of their mouth.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 For when the ear heard me, then it blessed me, and when the eye saw me, it commended me,
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 because I delivered the poor who cried, and the fatherless also, who had no one to help him,
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 the blessing of him who was ready to perish came on me, and I caused the widow’s heart to sing for joy.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 I put on righteousness, and it clothed me. My justice was as a robe and a diadem.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 I was eyes to the blind, and feet to the lame.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 I was a father to the needy. I researched the cause of him whom I didn’t know.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 I broke the jaws of the unrighteous and plucked the prey out of his teeth.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Then I said, ‘I will die in my own house, I will count my days as the sand.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 My root is spread out to the waters. The dew lies all night on my branch.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 My glory is fresh in me. My bow is renewed in my hand.’
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Men listened to me, waited, and kept silence for my counsel.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 After my words they didn’t speak again. My speech fell on them.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 They waited for me as for the rain. Their mouths drank as with the spring rain.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 I smiled on them when they had no confidence. They didn’t reject the light of my face.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 I chose out their way, and sat as chief. I lived as a king in the army, as one who comforts the mourners.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
