Job 21
1 Then Job answered,
Тогава Иов в отговор рече:
2 “Listen diligently to my speech. Let this be your consolation.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Allow me, and I also will speak. After I have spoken, mock on.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 As for me, is my complaint to man? Why shouldn’t I be impatient?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Look at me, and be astonished. Lay your hand on your mouth.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 When I remember, I am troubled. Horror takes hold of my flesh.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 “Why do the wicked live, become old, yes, and grow mighty in power?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Their child is established with them in their sight, their offspring before their eyes.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Their houses are safe from fear, neither is the rod of God upon them.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Their bulls breed without fail. Their cows calve, and don’t miscarry.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 They send out their little ones like a flock. Their children dance.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 They sing to the tambourine and harp, and rejoice at the sound of the pipe.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 They tell God, ‘Depart from us, for we don’t want to know about your ways.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 What is the Almighty, that we should serve him? What profit should we have, if we pray to him?’
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Behold, their prosperity is not in their hand. The counsel of the wicked is far from me.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 “How often is it that the lamp of the wicked is put out, that their calamity comes on them, that God distributes sorrows in his anger?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 How often is it that they are as stubble before the wind, as chaff that the storm carries away?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 You say, ‘God lays up his iniquity for his children.’ Let him recompense it to himself, that he may know it.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Let his own eyes see his destruction. Let him drink of the wrath of the Almighty.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 For what does he care for his house after him, when the number of his months is cut off?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 “Shall any teach God knowledge, since he judges those who are high?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 One dies in his full strength, being wholly at ease and quiet.
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 His pails are full of milk. The marrow of his bones is moistened.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Another dies in bitterness of soul, and never tastes of good.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 They lie down alike in the dust. The worm covers them.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 “Behold, I know your thoughts, the plans with which you would wrong me.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 For you say, ‘Where is the house of the prince? Where is the tent in which the wicked lived?’
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Haven’t you asked wayfaring men? Don’t you know their evidences,
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 that the evil man is reserved to the day of calamity, that they are led out to the day of wrath?
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Who will declare his way to his face? Who will repay him what he has done?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Yet he will be borne to the grave. Men will keep watch over the tomb.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 The clods of the valley will be sweet to him. All men will draw after him, as there were innumerable before him.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 So how can you comfort me with nonsense, because in your answers there remains only falsehood?”
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
