Psalms 38
1 A Psalm by David, for a memorial. LORD, don’t rebuke me in your wrath, neither chasten me in your hot displeasure.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 For your arrows have pierced me, your hand presses hard on me.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 There is no soundness in my flesh because of your indignation, neither is there any health in my bones because of my sin.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 For my iniquities have gone over my head. As a heavy burden, they are too heavy for me.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 My wounds are loathsome and corrupt because of my foolishness.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 I am in pain and bowed down greatly. I go mourning all day long.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 For my waist is filled with burning. There is no soundness in my flesh.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 I am faint and severely bruised. I have groaned by reason of the anguish of my heart.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Lord, all my desire is before you. My groaning is not hidden from you.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 My heart throbs. My strength fails me. As for the light of my eyes, it has also left me.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 My lovers and my friends stand aloof from my plague. My kinsmen stand far away.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 They also who seek after my life lay snares. Those who seek my hurt speak mischievous things, and meditate deceits all day long.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 But I, as a deaf man, don’t hear. I am as a mute man who doesn’t open his mouth.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Yes, I am as a man who doesn’t hear, in whose mouth are no reproofs.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 For I hope in you, LORD. You will answer, Lord my God.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 For I said, “Don’t let them gloat over me, or exalt themselves over me when my foot slips.”
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 For I am ready to fall. My pain is continually before me.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 For I will declare my iniquity. I will be sorry for my sin.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 But my enemies are vigorous and many. Those who hate me without reason are numerous.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 They who render evil for good are also adversaries to me, because I follow what is good.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Don’t forsake me, LORD. My God, don’t be far from me.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Hurry to help me, Lord, my salvation.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
