Job 30
1 “But now those who are younger than I have me in derision, whose fathers I considered unworthy to put with my sheep dogs.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Of what use is the strength of their hands to me, men in whom ripe age has perished?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 They are gaunt from lack and famine. They gnaw the dry ground, in the gloom of waste and desolation.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 They pluck salt herbs by the bushes. The roots of the broom tree are their food.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 They are driven out from amongst men. They cry after them as after a thief,
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 so that they live in frightful valleys, and in holes of the earth and of the rocks.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 They bray amongst the bushes. They are gathered together under the nettles.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 They are children of fools, yes, children of wicked men. They were flogged out of the land.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 “Now I have become their song. Yes, I am a byword to them.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 They abhor me, they stand aloof from me, and don’t hesitate to spit in my face.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 For he has untied his cord, and afflicted me; and they have thrown off restraint before me.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 On my right hand rise the rabble. They thrust aside my feet. They cast their ways of destruction up against me.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 They mar my path. They promote my destruction without anyone’s help.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 As through a wide breach they come. They roll themselves in amid the ruin.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Terrors have turned on me. They chase my honour as the wind. My welfare has passed away as a cloud.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 “Now my soul is poured out within me. Days of affliction have taken hold of me.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 In the night season my bones are pierced in me, and the pains that gnaw me take no rest.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 My garment is disfigured by great force. It binds me about as the collar of my tunic.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 He has cast me into the mire. I have become like dust and ashes.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 I cry to you, and you do not answer me. I stand up, and you gaze at me.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 You have turned to be cruel to me. With the might of your hand you persecute me.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 You lift me up to the wind, and drive me with it. You dissolve me in the storm.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 For I know that you will bring me to death, to the house appointed for all living.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 “However doesn’t one stretch out a hand in his fall? Or in his calamity therefore cry for help?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Didn’t I weep for him who was in trouble? Wasn’t my soul grieved for the needy?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 When I looked for good, then evil came. When I waited for light, darkness came.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 My heart is troubled, and doesn’t rest. Days of affliction have come on me.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 I go mourning without the sun. I stand up in the assembly, and cry for help.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 I am a brother to jackals, and a companion to ostriches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 My skin grows black and peels from me. My bones are burnt with heat.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Therefore my harp has turned to mourning, and my pipe into the voice of those who weep.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
