< Genesis 33 >
1 Jacob lifted up his eyes, and looked, and, behold, Esau was coming, and with him four hundred men. He divided the children between Leah, Rachel, and the two servants.
След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил, и на двете слугини.
2 He put the servants and their children in front, Leah and her children after, and Rachel and Joseph at the rear.
Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.
3 He himself passed over in front of them, and bowed himself to the ground seven times, until he came near to his brother.
А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.
4 Esau ran to meet him, embraced him, fell on his neck, kissed him, and they wept.
И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 He lifted up his eyes, and saw the women and the children; and said, “Who are these with you?” He said, “The children whom God has graciously given your servant.”
И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Then the servants came near with their children, and they bowed themselves.
Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.
7 Leah also and her children came near, and bowed themselves. After them, Joseph came near with Rachel, and they bowed themselves.
Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.
8 Esau said, “What do you mean by all this company which I met?” Jacob said, “To find favour in the sight of my lord.”
Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.
9 Esau said, “I have enough, my brother; let that which you have be yours.”
А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 Jacob said, “Please, no, if I have now found favour in your sight, then receive my present at my hand, because I have seen your face, as one sees the face of God, and you were pleased with me.
Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 Please take the gift that I brought to you, because God has dealt graciously with me, and because I have enough.” He urged him, and he took it.
Приеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Esau said, “Let’s take our journey, and let’s go, and I will go before you.”
Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Jacob said to him, “My lord knows that the children are tender, and that the flocks and herds with me have their young, and if they overdrive them one day, all the flocks will die.
Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни и, че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
14 Please let my lord pass over before his servant, and I will lead on gently, according to the pace of the livestock that are before me and according to the pace of the children, until I come to my lord to Seir.”
Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
15 Esau said, “Let me now leave with you some of the people who are with me.” He said, “Why? Let me find favour in the sight of my lord.”
А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.
16 So Esau returned that day on his way to Seir.
И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 Jacob travelled to Succoth, built himself a house, and made shelters for his livestock. Therefore the name of the place is called Succoth.
А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова мястото се наименува Сокхот.
18 Jacob came in peace to the city of Shechem, which is in the land of Canaan, when he came from Paddan Aram; and encamped before the city.
И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя и разположи се пред града.
19 He bought the parcel of ground where he had spread his tent, at the hand of the children of Hamor, Shechem’s father, for one hundred pieces of money.
И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.
20 He erected an altar there, and called it El Elohe Israel.
Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил.