Ecclesiastes 3
1 For everything there is a season, and a time for every purpose under heaven:
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 a time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 a time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 a time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 a time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 a time to seek, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 a time to tear, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 a time to love, and a time to hate; a time for war, and a time for peace.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 What profit has he who works in that in which he labours?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 I have seen the burden which God has given to the sons of men to be afflicted with.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 He has made everything beautiful in its time. He has also set eternity in their hearts, yet so that man can’t find out the work that God has done from the beginning even to the end.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 I know that there is nothing better for them than to rejoice, and to do good as long as they live.
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 Also that every man should eat and drink, and enjoy good in all his labour, is the gift of God.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 I know that whatever God does, it shall be forever. Nothing can be added to it, nor anything taken from it; and God has done it, that men should fear before him.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 That which is has been long ago, and that which is to be has been long ago. God seeks again that which is passed away.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 Moreover I saw under the sun, in the place of justice, that wickedness was there; and in the place of righteousness, that wickedness was there.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 I said in my heart, “God will judge the righteous and the wicked; for there is a time there for every purpose and for every work.”
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 I said in my heart, “As for the sons of men, God tests them, so that they may see that they themselves are like animals.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 For that which happens to the sons of men happens to animals. Even one thing happens to them. As the one dies, so the other dies. Yes, they have all one breath; and man has no advantage over the animals, for all is vanity.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 All go to one place. All are from the dust, and all turn to dust again.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Who knows the spirit of man, whether it goes upward, and the spirit of the animal, whether it goes downward to the earth?”
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 Therefore I saw that there is nothing better than that a man should rejoice in his works, for that is his portion; for who can bring him to see what will be after him?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
