Job 7
1 “Isn’t a man forced to labour on earth? Aren’t his days like the days of a hired hand?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 As a servant who earnestly desires the shadow, as a hireling who looks for his wages,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 so I am made to possess months of misery, wearisome nights are appointed to me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 When I lie down, I say, ‘When will I arise, and the night be gone?’ I toss and turn until the dawning of the day.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My flesh is clothed with worms and clods of dust. My skin closes up, and breaks out afresh.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My days are swifter than a weaver’s shuttle, and are spent without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Oh remember that my life is a breath. My eye will no more see good.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye of him who sees me will see me no more. Your eyes will be on me, but I will not be.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 As the cloud is consumed and vanishes away, so he who goes down to Sheol will come up no more. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 He will return no more to his house, neither will his place know him any more.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 “Therefore I will not keep silent. I will speak in the anguish of my spirit. I will complain in the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I a sea, or a sea monster, that you put a guard over me?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 When I say, ‘My bed will comfort me. My couch will ease my complaint,’
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 then you scare me with dreams and terrify me through visions,
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 so that my soul chooses strangling, death rather than my bones.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I loathe my life. I don’t want to live forever. Leave me alone, for my days are but a breath.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 What is man, that you should magnify him, that you should set your mind on him,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 that you should visit him every morning, and test him every moment?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 How long will you not look away from me, nor leave me alone until I swallow down my spittle?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 If I have sinned, what do I do to you, you watcher of men? Why have you set me as a mark for you, so that I am a burden to myself?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Why do you not pardon my disobedience, and take away my iniquity? For now will I lie down in the dust. You will seek me diligently, but I will not be.”
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
