Job 10
1 “My soul is weary of my life. I will give free course to my complaint. I will speak in the bitterness of my soul.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I will tell God, ‘Do not condemn me. Show me why you contend with me.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Is it good to you that you should oppress, that you should despise the work of your hands, and smile on the counsel of the wicked?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Do you have eyes of flesh? Or do you see as man sees?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Are your days as the days of mortals, or your years as man’s years,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 that you enquire after my iniquity, and search after my sin?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Although you know that I am not wicked, there is no one who can deliver out of your hand.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 “‘Your hands have framed me and fashioned me altogether, yet you destroy me.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember, I beg you, that you have fashioned me as clay. Will you bring me into dust again?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Haven’t you poured me out like milk, and curdled me like cheese?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 You have clothed me with skin and flesh, and knit me together with bones and sinews.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 You have granted me life and loving kindness. Your visitation has preserved my spirit.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Yet you hid these things in your heart. I know that this is with you:
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 if I sin, then you mark me. You will not acquit me from my iniquity.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I am wicked, woe to me. If I am righteous, I still will not lift up my head, being filled with disgrace, and conscious of my affliction.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 If my head is held high, you hunt me like a lion. Again you show yourself powerful to me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 You renew your witnesses against me, and increase your indignation on me. Changes and warfare are with me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 “‘Why, then, have you brought me out of the womb? I wish I had given up the spirit, and no eye had seen me.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 I should have been as though I had not been. I should have been carried from the womb to the grave.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Aren’t my days few? Stop! Leave me alone, that I may find a little comfort,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 before I go where I will not return from, to the land of darkness and of the shadow of death;
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 the land dark as midnight, of the shadow of death, without any order, where the light is as midnight.’”
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
