Mark 11
1 When they were getting near Jerusalem and had arrived at Bethphage and Bethany, on the Mount of Olives, Jesus sent two of his disciples on in front, with these instructions.
И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
2 "Go," He said, "to the village facing you, and immediately on entering it you will find an ass's foal tied up which no one has ever yet ridden: untie him and bring him here.
Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 And if any one asks you, 'Why are you doing that?' say, 'The Master needs it, and will send it back here without delay.'"
И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
4 So they went and found a young ass tied up at the front door of a house. They were untying it,
И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
5 when some of the bystanders called out, "What are you doing, untying the foal?"
И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
6 But on their giving the answer that Jesus had bidden them give, they let them take it.
А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
7 So they brought the foal to Jesus, and threw their outer garments over him; and Jesus mounted.
И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
8 Then many spread their outer garments to carpet the road, and others leafy branches which they had cut down in the fields;
И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
9 while those who led the way and those who followed kept shouting "God save Him!" Blessed be He who comes in the Lord's name.
И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!
10 Blessings on the coming Kingdom of our forefather David! God in the highest Heavens save Him!"
Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!
11 So He came into Jerusalem and into the Temple; and after looking round upon everything there, the hour being now late He went out to Bethany with the Twelve.
И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
12 The next day, after they had left Bethany, He was hungry.
А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 But in the distance He saw a fig-tree in full leaf, and went to see whether perhaps He could find some figs on it. When however He came to it, He found nothing but leaves (for it was not fig time);
И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
14 and He said to the tree, "Let no one ever again eat fruit from thee!" And His disciples heard this. (aiōn g165)
И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. (aiōn g165)
15 They reached Jerusalem, and entering the Temple He began to drive out the buyers and sellers, and upset the money-changers' tables and the stools of the pigeon-dealers,
И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
16 and would not allow any one to carry anything through the Temple.
И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
17 And He remonstrated with them. "Is it not written," He said, "'My House shall be called The House of Prayer for all the nations?' But you have made it what it now is--a robbers' cave."
И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".
18 This the High Priests and Scribes heard, and they began to devise means to destroy Him. For they were afraid of Him, because of the deep impression produced on all the people by His teaching.
И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 When evening came on, Jesus and His disciples used to leave the city.
А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.
20 In the early morning, as they passed by, they saw the fig-tree withered to the roots;
И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
21 and Peter, recollecting, said to Him, "Look, Rabbi, the fig-tree which you cursed is withered up."
И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
22 Jesus said to them, "Have faith in God.
А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 In solemn truth I tell you that if any one shall say to this mountain, 'Remove, and hurl thyself into the sea,' and has no doubt about it in his heart, but stedfastly believes that what he says will happen, it shall be granted him.
Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24 That is why I tell you, as to whatever you pray and make request for, if you believe that you have received it it shall be yours.
Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 But whenever you stand praying, if you have a grievance against any one, forgive it, so that your Father in Heaven may also forgive you your offences."
И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
27 They came again to Jerusalem; and as He was walking in the Temple, the High Priests, Scribes and Elders came to Him
И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 and asked, "By what authority are you doing these things? and who gave you authority to do them?"
С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 "And I will put a question to you," replied Jesus; "answer me, and then I will tell you by what authority I do these things.
Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 John's Baptism--was it of Heavenly or of human origin? Answer me."
Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.
31 So they debated the matter with one another. "Suppose we say, 'Heavenly,'" they argued, "he will ask, 'Why then did you not believe him?'
И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 Or should we say, 'human?'" They were afraid of the people; for all agreed in holding John to have been really a Prophet.
Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 So they answered Jesus, "We do not know." "Nor do I tell you," said Jesus, "by what authority I do these things."
И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
