Luke 16
1 He said also to His disciples: "There was a rich man who had a steward, about whom a report was brought to him, that he was wasting his property.
О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
2 He called him and said, "'What is this I hear about you? Render an account of your stewardship, for I cannot let you hold it any longer.'
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 "Then the steward said within himself, "'What am I to do? For my master is taking away the stewardship from me. I am not strong enough for field labour: to beg, I should be ashamed.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 I see what to do, in order that when I am discharged from the stewardship they may give me a home in their own houses.'
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 "So he called all his master's debtors, one by one, and asked the first, 'How much are you in debt to my master?'
И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 "'A hundred firkins of oil,' he replied. "'Here is your account,' said the steward: 'sit down quickly and change it into fifty firkins.'
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 "To a second he said, "'And how much do you owe?' "'A hundred quarters of wheat,' was the answer. "'Here is your account,' said he: 'change it into eighty quarters.'
После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 "And the master praised the dishonest steward for his shrewdness; for, in relation to their own contemporaries, the men of this age are shrewder than the sons of Light. (aiōn g165)
И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
9 "But I charge you, so to use the wealth which is ever tempting to dishonesty as to win friends who, when it fails, shall welcome you to the tents that never perish. (aiōnios g166)
И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
10 The man who is honest in a very small matter is honest in a great one also; and he who is dishonest in a very small matter is dishonest in a great one also.
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 If therefore you have not proved yourselves faithful in dealing with the wealth that is tainted with fraud, who will entrust to you the true good?
И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 And if you have not been faithful in dealing with that which is not your own, who will give you that which is your own?
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 "No servant can be in bondage to two masters. For either he will hate one and love the other, or else he will cling fast to one and scorn the other. You cannot be bondservants both of God and of gold."
Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 To all this the Pharisees listened, bitterly jeering at Him; for they were lovers of money.
Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 "You are they," He said to them, "who boast of their own goodness before men, but God sees your hearts; for that which holds a proud position among men is detestable in God's sight.
И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 The Law and the Prophets continued until John came: from that time the Good News of the Kingdom of God has been spreading, and all classes have been forcing their way into it.
Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 But it is easier for earth and sky to pass away than for one smallest detail of the Law to fall to the ground.
Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Every man who divorces his wife and marries another commits adultery; and he who marries her when so divorced from her husband commits adultery.
Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 "There was once a rich man who habitually arrayed himself in purple and fine linen, and enjoyed a splendid banquet every day,
Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 while at his outer door there lay a beggar, Lazarus by name,
Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 covered with sores and longing to make a full meal off the scraps flung on the floor from the rich man's table. Nay, the dogs, too, used to come and lick his sores.
като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
22 "But in course of time the beggar died; and he was carried by the angels into Abraham's bosom. The rich man also died, and had a funeral.
Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
23 And in Hades, being in torment, he looked and saw Abraham in the far distance, and Lazarus resting in his arms. (Hadēs g86)
И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
24 So he cried aloud, and said, "'Father Abraham, take pity on me and send Lazarus to dip the tip of his finger in water and cool my tongue, for I am in agony in this flame.'
И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 "'Remember, my child,' said Abraham, 'that you had all your good things during your lifetime, and that Lazarus in like manner had his bad things. But, now and here, he is receiving consolation and you are in agony.
Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 And, besides all this, a vast chasm is immovably fixed between us and you, put there in order that those who desire to cross from this side to you may not be able, nor any be able to cross over from your side to us.'
И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 "'I entreat you then, father,' said he, 'to send him to my father's house.
А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 For I have five brothers. Let him earnestly warn them, lest they also come to this place of torment.'
защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 "'They have Moses and the Prophets,' replied Abraham; 'let them hear them.'
Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
30 "'No, father Abraham,' he pleaded; 'but if some one goes to them from the dead, they will repent.'
А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 "'If they are deaf to Moses and the Prophets,' replied Abraham, 'they would not be led to believe even if some one should rise from the dead.'"
И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
